Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
За ЕС иновациите в областта на морската среда са потенциален източник на устойчив растеж
петък, 9 Май, 2014 - 13:32
Секция:
Две трети от планетата ни са покрити с морета и океани. Ако ги управляваме по отговорен начин, като същевременно опазим екосистемите за бъдещите поколения, те могат да ни осигуряват храна, лекарства и енергия. Това обаче е постижимо само ако задълбочим познанията си за моретата и океаните. В тази насока е представеният днес от Комисията план за действие за иновации в областта на „синята икономика“, целящ подпомагане на използването на океанските ресурси по устойчив начин и насърчаване на растежа и заетостта в Европа, съобщава Рапид.
Европейският комисар по въпросите на морското дело и рибарството Мария Даманаки заяви: „Днешните ни действия ще осигурят на утрешните европейци знанието и уменията да управляват по-добре моретата ни и да се възползват пълноценно от техните ресурси, като същевременно съблюдават равновесието между морските екосистеми. Инициативата ни за създаване на цифрова карта на цялото морско дъно на европейските води ще направи бизнес инвестициите по-предсказуеми, като намали разходите и насърчи по-нататъшните иновации за устойчив „син“ растеж.
Комисията посочва редица пречки за отстраняване: все още познаваме слабо моретата и държавите членки не съгласуват научните си изследвания в тази област, а за в бъдеще Европа ще се нуждае от повече инженери и научни работници, които да прилагат нови технологии в морска среда.
Г-жа Мойра Гейгън-Куин, европейски комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите, посочи: „Вероятно знаем повече за повърхността на Луната и дори за тази на Марс, отколкото за океанското дъно. Иновациите в областта на морската среда имат огромен потенциал за нашата икономика и ще ни помогнат да посрещнем предизвикателства като изменението на климата и продоволствената сигурност. Ето защо „синият растеж“ е приоритетна област за „Хоризонт 2020“ — нашата нова програма за научни изследвания и иновации“.
В представения днес план за действие Комисията предлага:
Изработване на цифрова карта на морското дъно на европейските води до 2020 г.
Създаване до края на 2015 г. на информационна интернет платформа за проекти за морски изследвания в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ и за финансирани на национално равнище морски изследвания, където да се споделят резултатите от завършени проекти.
Създаване на предприемачески и научен форум в областта на „синята“ икономика с участието на частния сектор, учени и НПО, в рамките на който да се доразработи концепцията на „синята“ икономика на бъдещето и да се споделят идеи и резултати. Първото заседание ще се проведе през 2015 г. по време на инициативата „Ден на морето“ в Пирея, Гърция.
Насърчаване на представителите на научните среди, бизнеса и образованието до 2016 г. да набележат утрешните нужди на работещите в морския сектор и уменията, които ще са им необходими.
Разглеждане на възможността някои основни участници от областта на научноизследователската дейност, бизнеса и образованието да създадат общност на знание и иновации (ОЗИ) за „синята“ икономика след 2020 г.. Като част от Европейския институт за иновации и технологии, общностите на знание и иновации (ОЗИ) могат да стимулират иновациите по различни начини, например чрез подпомагане на пазарната реализация на научните изследвания и създаване на иновативни проекти и бизнес инкубатори.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
