Вие сте тук

Барозу призова за създаването на европейски енергиен съюз

четвъртък, 22 Май, 2014 - 10:52

Енергийната зависимост е двупосочна улица, предупреди председателят на Европейската комисия Жозе Барозу, като подчерта, че Русия е зависима от приходите, които получава от износ на енергоносители за Европейския съюз, съобщава БНР. На конференция за енергийната сигурност Барозу спомена и шистовия газ като вариант за намаляване на зависимостта от външни доставчици:

Днешният Европейски съюз, който няма общ енергиен пазар, зависи от външни доставчици за 90 на сто от суровия петрол, 66 на сто от природния газ, и 40 на сто от ядреното гориво, съобщи председателят на Еврокомисията.

По думите му "по-малко интегрираните държави” от Източна Европа са най-уязвими, като 6 страни-членки зависят от Русия като единствен доставчик на газ. Зависимостта обаче не е еднопосочна, подчерта Барозу:

Русия изнася 80 процента от петрола си и над 70 процента от природния си газ към Европейския съюз – което го прави най-атрактивният пазар за Русия. Приходите от този износ са ключови за руския бюджет. Затова призоваваме да не се злоупотребява с енергетиката като политическо оръжие – иначе то може да се обърне срещу тези, които го използват.

Жозе Барозу призова страните-членки за политическа воля за създаване на общ енергиен пазар като мярка за намаляване на енергийната зависимост отвън. За тази цел трябва да се развива и собственото енергопроизводство, каза Барозу. Наред с възобновяемите енергийни източници, той посочи като алтернативи ядрената енергетика и шистовия газ, за който, по думите му, се водят дискусии в някои страни.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.