Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Пропуски по отношение на информацията спъват висшето образование в много страни от ЕС
четвъртък, 22 Май, 2014 - 15:23
Секция:
Недостатъчно държави използват събираната от тях информация за висшето образование, за да подобряват своите университети и възможностите, които те предлагат на студентите. Това показва публикуван днес доклад на мрежата „Евридика“, съобщава Рапид. В доклада „Модернизиране на висшето образование в Европа: достъп, задържане на студентите и пригодност за заетост“ се разглежда какво правят правителствата и висшите учебни заведения за разширяване на достъпа до висше образование, за увеличаване на броя на студентите, които завършват своето образование (задържане на студентите), и за ориентиране на студентите относно навлизането на пазара на труда (пригодност за заетост). В проучването участваха над 30 страни — всички държави от ЕС (с изключение на Люксембург и Нидерландия) плюс Исландия, Лихтенщайн, Черна гора, Норвегия и Турция.
„В системата на висшето образование трябва да се направи повече за преодоляване на слабостите — например искаме да насърчим по-голямо многообразие сред студентската общност. Университетите трябва да привличат повече студенти в неравностойно положение, особено хора от семейства с ниски доходи, хора с увреждания, мигранти или хора с различен етнически произход. Освен да ни вдъхновят да постигнем по-голямо многообразие подходящите данни могат да ни помогнат да оценяваме по-добре въздействието на нашите политики и да променяме курса, когато е необходимо. При вземането на решения трябва да използваме по-активно данните и обратната връзка“, заяви Андрула Василиу, комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.
Констатации в доклада:
Въпреки че много страни събират информация за своите студенти, анализът на данните често не е свързан с конкретни цели (например осигуряване на достъп до висше образование за студентите в неравностойно положение) и много страни не са наясно дали многообразието сред студентската общност се увеличава.
Много малко страни (Белгия (Фландрия), Ирландия, Франция, Литва, Малта, Финландия и Обединеното кралство (Шотландия)) са определили цели за подобряване на достъпа до висше образование за хора от по-слабо представени групи, например за хора от семейства с ниски доходи.
В около половината от европейските системи за висше образование са включени програми за хора, които не идват директно от системата на средното образование (Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Швеция, Словакия, Обединеното кралство, Исландия и Хърватия), и вече придобити знания се признават чрез образователни кредити (също и в Испания, Италия, Лихтенщайн, Финландия и Норвегия). Забелязва се ясно географско разделение по отношение на мерките за разширяване на достъпа до висше образование — тези страни са предимно в Северна и Западна Европа.
Значителен брой страни не изчисляват систематично дела на завършилите или напусналите преждевременно студенти. Сред тях са и страни, които имат политики относно задържането на студентите и завършването на образованието, но очевидно не разполагат с основни данни, за да анализират резултатите от тези политики.
В повечето страни висшите учебни заведения трябва да предоставят информация относно пригодността за заетост (например равнище на заетост сред завършилите студенти; как развиват уменията, от които завършилите студенти се нуждаят, за да намерят работа) с цел осигуряване на качеството. Същевременно тази информация рядко се използва при изготвянето на политики за висшето образование.
Използването на осигуряването на качеството, за да се насърчават изключително важните цели на политиката за разширяване на достъпа и подобряване на дела на задържане на студентите и на завършващите висше образование, може да помогне при наблюдението на напредъка на студентите и идентифицирането на начините, по които висшите учебни заведения (университети, колежи и т.н.) използват тази информация, за да повишават качеството.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
