Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Напредък в достъпа до интернет за европейските граждани
сряда, 28 Май, 2014 - 13:22
Секция:
Според нови данни Комисията е на път да постигне 95 от своите 101 цели в областта на цифровите технологии до 2015 г., което свидетелства за добър напредък. Гражданите и предприятията в ЕС ползват интернет и пазаруват онлайн повече и имат по-голямо доверие и по-добри умения в областта на ИКТ. Често обаче, особено в селските райони, те нямат достъп до високоскоростни широколентови мрежи, за да задоволят своя интерес и потребности. Притеснителната разлика в цифровите умения също все още е голям проблем, съобщава Рапид.
Заместник-председателят на Европейската комисия Нели Крус заяви: „Животът на повечето европейци вече е обвързан с интернет и те очакват повече. Разрешихме проблема с достъпа до интернет, но разликите по отношение на цифровите умения се запазват. Ако всички ние не направим повече, рискуваме в Европа да се зароди класа от цифрово неграмотни лица.“
Добрите новини:
Увеличаване на редовното използване на интернет: броят на хората, които използват интернет поне веднъж седмично се е покачил от 60% на 72% от 2010 г. насам. Най-голям напредък: Гърция, Румъния, Ирландия, Чешката република и Хърватия.
Най-добри резултати (над 90% от хората използват интернет) имат Дания, Швеция, Нидерландия и Люксембург, докато 87% от възрастните в САЩ използват интернет.
Голям напредък сред групите в неравностойно положение: употребата на интернет от безработни, нискообразовани хора и по-възрастни граждани се е покачила на 57% от 41% преди четири години. С настоящия темп целта от 60% ще бъде постигната преди 2015 г.
Броят на хората, които не използват интернет, е намалял с една трета: 20 % от хората в ЕС никога не са използвали интернет. Това е с една трета по-малко в сравнение с резултатите от преди 4 години. Ако се запази настоящата тенденция, целта на Програмата в областта на цифровите технологии за намаляване на този брой на 15% до 2015 г. ще бъде постигната.
Много повече хора пазаруват онлайн: 47% от гражданите на ЕС вече пазаруват онлайн, което е с 10 пункта повече спрямо 2009 г. и означава, че целта от 50% до 2015 г. вероятно ще бъде постигната.
Осигурен достъп: Всички европейци вече имат достъп до широколентов интернет, обикновено това включва няколко варианта (интернет оптичен кабел, кабелен интернет, ADSL интернет или 3G/4G мобилен интернет) или поне евтин достъп до сателитен широколентов интернет.
Бързи широколентови технологии: Достъпът до мобилни широколентови 4G мрежи се е покачил рязко на 59% в сравнение с 26% преди една година. Достъп до фиксиран интернет със скорост поне 30 Mbps имат 62% от гражданите на ЕС в сравнение с 54% преди една година и 29% през 2010 г. 90% от домакинствата в Белгия, Дания, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия и Обединеното кралство вече имат достъп до високоскоростен широколентов интернет.
Оставащите предизвикателства:
Малките предприятия пропускат възможности: Само 14% от предприятията с по-малко от 250 служители продават своите стоки или услуги онлайн. В целия ЕС нито една страна не се доближава до средната цел на ЕС от 33% до 2015 г.
Селските райони на Европа са изложени на риск: само 18 % от домакинствата в селските райони имат достъп до високоскоростен широколентов интернет.
Електронните административни услуги са в застой през 2013 г. Те са били използвани от едва 42% от гражданите на ЕС. Ако тази тенденция се запази, държавите членки няма да могат да постигнат целта от 50% за 2015 г.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
