Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Одобрени са резултатите от четири заседания на Съвета на ЕС
четвъртък, 29 Май, 2014 - 13:15
Секция:
Правителството се запозна и одобри резултатите от четири заседания на Съвета на Европейския съюз, съобщава правителствената пресслужба.
На 6 май в Атина и на 19 май в Брюксел се проведоха срещите на министрите на земеделието от ЕС. На първата те проведоха дискусия по темата за превръщането на европейското земеделско многообразие в предимство. България посочи значението на обвързаната подкрепа за развитие на чувствителни селскостопански сектори. Като ключов аспект на развитието на европейското селско стопанство министрите посочиха иновациите.
На второто си заседание Съветът проведе дискусия по представения от Комисията доклад относно създаването на европейски фонд за минималните употреби в областта на продуктите за растителна защита и подкрепи създаването на координационен център с цел предоставяне на възможност за разработването на допълнителни инструменти във връзка с контрола върху болестите по минимални култури. Те включват повечето зеленчуци, плодове, разсадници и цветя. България подкрепи инициативата на Холандия и Швеция повече продукти, които имат по-дълъг срок на годност и могат да запазят качеството си за по-дълго време, да бъдат освободени от изискването да се поставя срок „най-добър до” на етикета, както и преразглеждане на законодателството с цел идентифициране на други възможни пречки, които водят до загуба и разхищаване на храни. Страната ни подкрепи и искането на Дания и Швеция за подобряване на законодателството относно защитата на животните по време на транспортиране, включително въвеждане на лимит от 8 часа за превоз на живи животни за клане. Тази тема е от значение за страната ни, която е външна граница на Европейския съюз.
На 7 и 8 май в Атина бяха проведени неформална министерска среща в областта на морския транспорт и неформален Съвет на министрите на транспорта на ЕС. На срещата беше направен междинен преглед на политиката на Съюза за морския транспорт до 2018 г. и бяха дискутирани перспективите за 2020 г. Очакванията са изпълнението на заложените цели да увеличи конкурентоспособността и устойчивостта на морската индустрия и възможностите за работа в морския сектор. Темата на заседанието на Съвета беше свързана с предизвикателствата пред безопасността по пътищата. Българската позиция беше за популяризиране на мерките за превенцията и повишаване контрола на поведението на водачите на превозни средства. Страната ни подкрепи насърчаването на по-широко въвеждане на интелигентните транспортни системи чрез увеличаване на финансирането от фондовете на ЕС, което ще окаже положителен ефект върху развитието на пътната инфраструктура, а оттам и върху безопасността и комфорта на пътуване.
Съветът „Общи въпроси”, който заседава на 13 май в Брюксел, обсъди подготовката на Европейския съвет на 26-27 юни 2014 г. Председателството представи информация относно министерската среща ЕС-Западни Балкани, проведена на 8 май в Солун и отбеляза 10-ата годишнина от присъединяването към Съюза на Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
