Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Здравословни и безопасни условия на труд: Стратегическа рамка за определяне целите на ЕС за периода 2014—2020 г.

За по-добра закрила на над 217 милиона работници в ЕС от трудови злополуки и професионални заболявания Европейската комисия представи днес нова Стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г., в която се определят ключовите предизвикателства и стратегическите цели за постигане на здравословни и безопасни условия на труд и се представят основните действия, както и инструментите за тяхното прилагане, съобщава Рапид. С тази нова рамка се цели да се осигурят предпоставки ЕС да продължава да играе водеща роля в насърчаването на високи стандарти за условията на труд както в рамките на Европа, така и в международен план, в съответствие със стратегията „Европа 2020“.
Европейският комисар за трудовата заетост, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор заяви: „Днес ние подновяваме ангажимента на Комисията да продължи непрекъснатото подобряване на условията на труд в ЕС. Хората имат право да работят, без да са изправени пред рискове, свързани със здравето и безопасността на работното място. При все това всяка година в ЕС над 3 милиона работници стават жертва на тежки трудови злополуки, а 4000 умират при злополуки на работното място. Трудовите злополуки и професионалните заболявания засягат всички сектори и професии, независимо от това дали човек седи зад бюрото, кара камион, работи в мина или на строителен обект. Те не само предизвикват лични страдания, те налагат също така високи разходи на предприятията и на обществото като цяло. Целта на новата стратегическа рамка е да допринесе за подобряване на качеството на работните места и удовлетворението от работата, като в същото време се подобряват конкурентоспособността и производителността на европейските дружества, особено на малките предприятия, и се намаляват разходите за системите за социално осигуряване.“
В стратегическата рамка се определят три основни предизвикателства, свързани със здравословните и безопасни условия на труд:
подобряване прилагането на съществуващите правила, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, по-специално чрез подобряване на капацитета на микропредприятията и на малките предприятия да въвеждат ефективни и ефикасни стратегии за предотвратяване на риска;
подобряване на предотвратяването на професионалните заболявания, като се обърне внимание на новите и възникващите рискове, без да се пренебрегват съществуващите рискове;
отчитане застаряването на работната сила на ЕС.
За да се отговори на тези предизвикателства, в стратегическата рамка се предлагат редица дейности за постигане на седем основни стратегически цели:
по-нататъшно консолидиране на националните стратегии за здравословни и безопасни условия на труд, например чрез координация на политиките и взаимно обучение;
предоставяне на практическа подкрепа за малките предприятия и микропредприятията, за да им се помогне да спазват в по-голяма степен правилата за здравословни и безопасни условия на труд. На предприятията ще се предоставят техническа помощ и практически инструменти, като например интерактивния онлайн инструмент за оценка на риска (OiRA) — уеб платформа за предоставяне на секторни инструменти за оценка на риска;
подобряване на правоприлагането от страна на държавите членки, например чрез оценка на резултатите от националните инспекции по труда;
опростяване на съществуващото законодателство, когато е уместно, за да се премахне ненужната административна тежест, като същевременно се запази високо ниво на закрила на здравето и безопасността на работниците;
преодоляване на проблемите, свързани със застаряването на европейската работна ръка и подобряване на превенцията на професионалните заболявания, за да се преодолеят съществуващите и новите рискове като например тези, свързани с наноматериалите, екологосъобразните технологии и биотехнологиите;
подобряване на събирането на статистически данни за осигуряване на по-солидни факти и разработване на инструменти за мониторинг;
укрепване на координацията с международни организации (като Международната организация на труда (МОТ), Световната здравна организация (СЗО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и с партньори, с цел намаляване на трудовите злополуки и професионалните заболявания и подобряване на условията на труд в световен мащаб.
В Стратегическата рамка се определят инструментите за прилагане на посочените действия — социален диалог, повишаване на осведомеността, правоприлагане в областта на законодателството на ЕС, полезни взаимодействия с други области на политиката (напр. обществено здраве, образование) и фондовете на ЕС, като Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейската програма за заетост и социални иновации (EаSI): чрез тях ще се подкрепи прилагането на правилата, свързани със здравословните и безопасни условия на труд.
Рамката ще бъде преразгледана през 2016 г., за да се направи преглед на нейното прилагане и да се вземат предвид резултатите от текущата цялостна оценка на законодателството на ЕС относно здравословните и безопасни условия на труд, която ще бъде на разположение до края на 2015 г
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.












