Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК препоръчва реформи в областта на иновациите за устойчиво икономическо възстановяване
вторник, 10 Юни, 2014 - 14:08
Секция:
Днес Комисията изтъкна значението на инвестициите и реформите в научните изследвания и иновациите за икономическото възстановяване на Европейския съюз и направи предложения с цел подпомагане на страните членки да постигнат максимален ефект от бюджетите си в период, когато много от тях все още са изправени пред ограничения на разходите, съобщава Рапид. Увеличаването на инвестициите в научни изследвания и иновации е доказан двигател за растежа, а подобряването на ефективността и качеството на публичните разходи за научни изследвания и иновации също е от голямо значение, ако Европа иска да поддържа или постигне водеща позиция в много области на знанието и в ключови технологии. Комисията обеща да помогне на страните членки в извършването на реформи в областта на научните изследвания и иновациите, които да са съобразени с техните нужди, включително като предоставя политическа подкрепа, данни на световно равнище и примери за добри практики.
Заместник-председателят на Комисията Оли Рен, който отговаря за икономическите и паричните въпроси и еврото, заяви: „Европейското икономическо възстановяване набира скорост, докато темпото на бюджетна консолидация се забавя в съответствие с подсилената бюджетна рамка на ЕС. Въпреки това ще се запазят някои бюджетни ограничения, поради което е по-важно от всякога страните членки да насочват ресурсите си разумно. Бюджетът на ЕС подпомага стимулиращи растежа инвестиции в научни изследвания и иновации и днес предлагаме идеи за постигане на максимален ефект от всяко похарчено евро.
Европейският комисар по въпросите на научните изследвания, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин заяви: „Стимулирането на иновациите се смята от мнозина за ключ към конкурентоспособност и по-добро качество на живота, особено в Европа, където не можем да се конкурираме по отношение на разходите. Това е сигнал към правителствата и предприятията в ЕС. Или ще поправим това веднага, или ще платим цената по-късно“.
В публикуваното днес съобщение се отбелязват три основни области на реформи:
- Подобряване на качеството на процеса на разработване на стратегии и създаване на политики, обединяване на дейностите по научни изследвания и иновации, което трябва да бъде подкрепено от стабилен многогодишен бюджет, чрез който стратегически да се насочват ресурсите;
- Подобряване на качеството на програмите за научни изследвания и иновации, включително чрез намаляване на административната тежест и чрез по-голяма конкуренция при предоставяне на финансиране;
- Подобряване на качеството на работа на публичните институции, занимаващи се с научни изследвания и иновации, включително чрез нови партньорства с промишлеността.
Комисията също така призова страните членки да дадат предимство на научните изследвания и иновациите на фона на възобновяващите се възможности на публичните органи да правят стимулиращи растежа инвестиции. Със сегашното си равнище на разходи за научни изследвания и иновации в публичния и частния сектор — малко над 2% от БВП — ЕС изостава значително от конкурентите си САЩ, Япония и Южна Корея, а много скоро може да бъде изпреварен и от Китай. Затова повишаването на разходите за научни изследвания и иновации до 3% от БВП остава водеща цел за ЕС, но днешното съобщение показва, че подобряването на качеството на публичните разходи в тази област също е изключително важно, за да се повиши икономическият ефект от инвестициите. В съобщението се изтъква също така необходимостта ЕС да създаде нужните рамкови условия за насърчаване на по-нататъшни инвестиции от европейските компании.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
