Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК одобри картата на регионалните помощи в България за периода 2014—2020 г.
сряда, 25 Юни, 2014 - 14:10
Секция:
Европейската комисия одобри картата за отпускане на държавна помощ в България за периода между 2014 и 2020 г. в рамките на новите насоки за регионална помощ, приети от Комисията през юни 2013 г. В новите насоки се определят условията, съгласно които държавите членки могат да отпускат държавна помощ на предприятията за регионално развитие. Тяхната цел е засилване на растежа и по-голямо сближаване в рамките на единния пазар, съобщават от ЕК.
Заместник-председателят на Комисията, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията, Хоакин Алмуния заяви: „Новата карта на регионалните помощи в България позволява на българските власти да насърчават инвестициите в цялата страна и способства за по-нататъшния икономически растеж и сближаването в рамките на единния пазар. Тя представлява също основа за по-лесно и целенасочено използване на програмите за регионално развитие, съфинансирани от европейските структурни фондове.“
Съгласно картата на регионалните помощи на България цялата територия на България ще отговаря на критериите за регионална помощ по член 107, параграф 3, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който се разрешават помощи в райони със стандарт на живот под средното равнище за ЕС или в райони с висока безработица. Картата ще бъде в сила от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2020 г.
Максималният интензитет на помощ за големи предприятия, осъществяващи проекти в страната, се определя на 50 % от общите инвестиционни разходи в пет региона на България и на 25 % в Югозападния регион. Предложеният максимален интензитет на помощ е за проекти с допустими разходи под 50 милиона евро. Тези проценти могат да бъдат увеличени с 20 процентни пункта за инвестиции, извършени от малки предприятия, и с 10 процентни пункта — от средни предприятия.
В пет региона в България БВП на глава от населението е под 45 % от средната стойност за ЕС, а в един регион (Югозападния) — между 60 % и 75 % от средния за ЕС. Съгласно Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. районите с БВП на глава от населението под 75 % от средния за ЕС се допускат приоритетно до регионална инвестиционна помощ, тъй като основната цел на регионалната помощ е да се насърчи развитието на по-малко облагодетелстваните региони на Европа. В сравнение с предишната карта общият интензитет на помощ (50 %) остава същият за всички региони в България с изключение на Югозападния регион, където интензитетът е намален на 25 % в съответствие с принципа на насоките за приоритетна подкрепа за регионите в най-неравностойно положение. Покритието на населението остава същото.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
