Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Годишен форум за Дунавската стратегия

Комисарят по въпросите на регионалната политика Йоханес Хаан ще се присъедини към високопоставени политици и други представители на 14-те държави от дунавския макрорегион на техния трети годишен форум, който ще се проведе на 26 и 27 юни във Виена. Организиран съвместно от Европейската комисия, Република Австрия и град Виена, форумът ще бъде открит от министъра на външните работи на Австрия Себастиан Курц и от кмета и губернатор на столичния регион Михаел Хойпл, съобщава Рапид.
Министри и представители на гражданското общество и бизнеса от 14-те дунавски страни ще обсъдят и решат кои са най-добрите начини за постигане на напредък – под мотото „Растем заедно – Заедно растем“. Специално внимание ще бъде обърнато на конкурентоспособността, социалното приобщаване и доброто управление след неотдавнашния доклад на Комисията, призоваващ за по-силно политическо лидерство на макрорегионите в ЕС. Важно място в програмата заемат и темите за чистотата на реката и обновяването на нейната флотилия.
Следвайки препоръките в доклада за управление, министрите на външните работи на дунавските страни ще се срещнат по време на форума, за да предложат конкретни действия за по-добре управлявано лидерство на стратегията. Очаква се министър Петер Фридрих от региона Баден-Вюртенберг, който ще бъде домакин на следващата годишна среща, да докладва пред форума.
Преди началото на проявата европейският комисар по въпросите на регионалната политика Йоханес Хаан заяви: „Стратегията на ЕС за региона на река Дунав ясно показва колко е важно да работим заедно по въпроси като енергийната сигурност, корабоплаването, подобряването на качеството на водата и засиления трансфер на технологии. В рамките на стратегията се развиват инициативи и проекти, основани на целите на стратегията „Европа 2020“. За да бъдем сигурни, че потенциалът на този нов подход се използва напълно, се нуждаем от повече ангажираност, участие и чувство за съпричастност. Всички трябва да участваме в превръщането на думите в дела и да гарантираме, че регионът на река Дунав продължава да бъде модел за други макрорегионални инициативи“.
Провеждането на форума съвпада с приемането на споразуменията за партньорство за европейските структурни и инвестиционни фондове за 2014-2020 г. Участващите страни членки трябва да гарантират, че Стратегията на ЕС за региона на река Дунав е неразделна част от тези инвестиционни планове и че в бъдещите програми приоритетите на региона на река Дунав ще се превърнат в конкретни цели.
Новост в тазгодишния форум е „Дунавски космос“ – поредица от дейности (семинари, зони за наставничество, щандове, лекторски кътове и пр.), представящи инициативи и проекти по широк кръг теми, които обхващат всички приоритети на стратегията. В рамките на тези дейности партньорите ще споделят идеи и добри практики.
Няколко срещи ще бъдат специално посветени на по-екологосъобразното корабоплаване, включително проявата „Политиката се среща с промишлеността“. В нея ще участват високопоставени представители на бизнеса и политици, за да формулират конкретни мерки за подобряване на настоящата инфраструктура и на условията за корабоплаване по река Дунав.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.












