ЕСП критикува европейската политика за лозарството

 В публикувания днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) се посочва, че нуждата от специфична инвестиционна мярка за лозаро-винарския сектор не е доказана, защото вече съществува такава мярка за подпомагане в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони, съобщава Рапид. В доклада се поставя също така въпросът за ролята на безвъзмездната финансова помощ от ЕС за популяризиране на вината, тъй като често субсидиите са използвани по-скоро за затвърждаване на позицията на съществуващи пазари, отколкото за спечелване на нови или за възвръщане на стари пазари.

„Едновременното съществуване на сходни инвестиционни мерки по две различни схеми е източник на усложнения, които в някои държави членки са довели до забавяния в изпълнението или до прекомерно стеснен обхват на допустимите инвестиции“ заяви Ян Кинищ, членът на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада, „Освен това, ако наличието на финансово участие от ЕС насърчава някои предприятия да намалят пропорционално собствените си средства за мерки за популяризиране, помощта се превръща на практика в частично субсидиране на оперативните разходи на тези предприятия. Това не е ефикасно използване на обществени средства.“

Одиторите на ЕС установиха липсата достатъчна и актуална информация, която да покаже преките резултати от прилагането на мерките. При инвестиционната мярка въздействието не може лесно да бъде отделено от това на инвестициите за развитие на селските райони. В случая на дейностите за популяризиране, въпреки че в абсолютна стойност износът на вино към трети страни се е увеличил значително, по време на одита беше установено, че вината от ЕС-27 са загубили част от пазарния си дял в основни трети страни, към които са били насочени дейности за популяризиране, както и че се е увеличил износът на вина от ЕС, които не са допустими за подпомагане.

Държавите членки са изразходвали 522 млн. евро от фондове на ЕС за мярката за популяризиране в периода 2009—2013 г. По отношение на периода 2014—2018 г. се наблюдава съществено увеличение на средствата, разпределени на държавите членки за тази мярка (1,16 млрд. евро за ЕС-27). Като се имат предвид трудностите, пред които са изправени държавите членки при усвояване на бюджета за периода 2009—2013 г., първоначално е заделен за дейности за популяризиране, съществува риск бюджетът за периода 2014—2018 г. да е прекалено завишен и така да изложи на риск прилагането на принципите на добро финансово управление.

По отношение на инвестиционната мярка:

С цел да рационализира схемата за подпомагане Комисията следва да извършва мониторинг на усвояването на средствата, да анализира необходимостта от прилагане на мярката и да прецени дали в сравнение с другите земеделски сектори лозаро-винарският сектор се нуждае от допълнително инвестиционно подпомагане; и

Държавите членки следва да смекчат риска за икономичността чрез извършване на систематични оценки на основателността на проектните разходи и финансовата жизнеспособност на заявителите. Резултатът от тези оценки следва да бъде надлежно документиран. Комисията трябва да следи дали държавите членки ефективно да осъществяват тези проверки.

По отношение на мярката за популяризиране:

Приложимият регламент следва да ограничи случаите на представяне от едни и същи отделни бенефициенти във всеки програмен период на програма с мерки за популяризиране за същите целеви страни. Комисията следва също така да ограничи обхвата на мярката по отношение на допустимостта на рекламираната марка и да улесни достъпа на МСП до мярката за популяризиране;

С оглед да се минимизира рискът от икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите Комисията трябва да следи за това държавите членки в прилаганите от тях процедури за подбор да изискват от бенефициентите да изложат ясно доказана нужда от подпомагане от ЕС, както и да покажат, че бюджетът на ЕС не се използва за финансиране

на обичайни оперативни разходи.

Комисията трябва да следи за това съпътстващите разходи, като разходите на изпълнителните организации и административните разходи, да бъдат надлежно обосновани и ограничени до даден максималеня процент от общите разходи;

Държавите членки следва да осигуряват достатъчна одитна следа, която да свързва всяко подпомагане за популяризиране с конкретни и подходящо документирани действия;

Комисията следва да изисква от държавите членки да оценяват по-задълбочено резултатите от проектите за популяризиране. По-специално, резултатите от дейностите за популяризиране следва да бъдат оценявани по-скоро на ниво бенефициент, отколкото по отношение на целия лозаро-винарски сектор в ЕС. За да са в състояние да оценяват и консолидират своите резултати, държавите членки следва в по-голяма степен да използват докладите, представени от бенефициентите при приключване на дейностите за популяризиране; и

След изтичането на достатъчен период от време Комисията следва да анализира по какъв начин предвиденият бюджет за НПП за периода 2014—2018 г. съответства на нуждите на лозаро-винарския сектор в ЕС и на капацитета за усвояването му в държавите членки. Въз основа на този анализ Комисията следва, когато е необходимо, да коригира бюджета, за да стимулира държавите членки да извършват по-ефикасен избор при прилагането на мерките.