Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Европейските вътрешни министри ще обсъждат рамка за намаляване на риска при бедствия след 2015 г.
сряда, 2 Юли, 2014 - 11:29
Секция:
Правителството одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, което ще се проведе на 8 и 9 юли в Милано, съобщава правителствената пресслужба.
Основната дискусия на министрите на вътрешните работи от ЕС ще се проведе по документа „Към Рамката за намаляване на риска при бедствия след 2015 г. – изграждане на устойчивост на нациите и обществата към бедствия”. В нея ще участват и министрите от страните на Европейския форум за намаляване на риска при бедствия.
Приетата през 2005 г. Рамка за действие от Хього на ООН изтича през 2015 г. и в тази връзка на международно ниво беше започнат процес на консултации за сформиране на нова рамка и нови принципи на действие. България подкрепя принципите и препоръките към Рамката и се присъединява към усилията на европейско ниво за изграждане на съгласувана и ефективна политика за превенция и управление на риска при бедствия, с цел намаляване на последиците и осигуряване на устойчиво развитие и икономически растеж.
В рамките на Съвета министрите на правосъдието ще разгледат предложенията за три регламента – относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, за създаване на Служба на Европейския прокурор и за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в ЕС.
Правителството одобри днес и доклади за резултатите от два Съвета на ЕС – „Правосъдие и вътрешни работи”, проведен на 5 и 6 юни в Люксембург, и „Общи въпроси”, състоял се на 30 май в Атина.
В съвместното си заседание министрите на правосъдието и на вътрешните работи от ЕС проведоха заключителен дебат относно бъдещото развитие на тази политика в Съюза. България потвърди подкрепата си за изведените от Гръцкото председателство общи принципи и въпроси и посочи, че е важно те да бъдат включени в новия многогодишен стратегически документ, който ще очертае насоките за развитие в областта на правосъдието. По отношение на откритите въпроси, страната ни се обяви за предприемане на действия за по-нататъшно сближаване на процесуалните гаранции като необходима предпоставка за взаимно признаване и насърчаване обмена на информация и на добри практики между държавите-членки по отношение на правата на пострадалите от престъпления и на сътрудничеството в случаите с трансграничен характер. Считаме, че към настоящия момент не е практически обосновано предприемането на допълнителни действия по отношение на въпросите, свързани с трансфера на осъдени лица, а е необходима внимателна преценка на действащите вече инструменти, на ефективността им, на евентуалните пропуски и трудности.
На срещата си в Атина министрите по европейските въпроси и на външните работи на държавите-членки проведоха дискусии по две теми – перспективите за сключване на междуинституционално споразумение между Съвета, Парламента и Комисията и за засилване ролята на Съвет „Общи въпроси” в процеса на формулиране и провеждане на политиките на ЕС. Дискусиите и по двете теми ще продължат.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
