Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Обществена консултация по подхода „Наука 2.0“
четвъртък, 3 Юли, 2014 - 14:05
Секция:
Днес Европейската комисия започна обществена консултация във връзка с „Наука 2.0“, за да оцени тенденцията към по-отворен, базиран на обмена на данни и ориентиран към хората подход при научните изследвания и иновациите, съобщава Рапид. Изследователите използват инструменти на цифровите технологии, за да привличат за участие в научните изследвания хиляди хора, например като ги приканват да сигнализират, когато се разболеят от грип, за да може да се наблюдават огнищата на зараза и да се прогнозира евентуално избухване на епидемии. Научните работници също възприемат по-открит подход, като споделят в интернет наблюденията си още на ранен етап и сравняват и обсъждат разработките си, за да ги усъвършенстват. Все повече научни публикации са достъпни безплатно в интернет. Счита се, че 90% от всички налични данни в света са генерирани през последните две години, а обемът на научните данни нараства с темп от 30% годишно.
Консултацията има за цел да проучи степента на информираност относно тези тенденции, както и степента на участие в тях, като същевременно събере мнения относно създадените с подхода „Наука 2.0“ възможности за засилване на конкурентоспособността на европейската наука и научни изследвания. Крайният срок за получаване на отговорите е 30 септември 2014 г.
Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „Наука 2.0“ е революционен подход към науката, който се простира от анализирането и споделянето на данни и публикации до сътрудничеството в световен мащаб. Той също така дава възможност на гражданите да се включат в търсенето на нови знания. Целият научен процес става по-прозрачен и ефективен, но възникват и въпроси относно почтеността и качеството – ето защо искаме да чуем мнението на хората за това как можем да гарантираме, че „Наука 2.0“ се развива в посока, благоприятна за Европа“.
Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по цифровите Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по цифровите технологии Нели Крус посочи: „Днес цифровите технологии и инструменти дават шанс за ново преобразяване, като усъвършенстват научноизследователската и развойната дейност и ги доближават до гражданите и обществото. Поели сме по пътя към отворена цифрова наука – една постепенна, но необратима тенденция, която е подета и приветствана не от политиците, а от самите научни и академични общности. Ето защо съм твърдо решена да я подкрепя“.
Европейската комисия вече включи в политиката си някои аспекти на „Наука 2.0“. По-специално при научните изследвания в рамките на „Хоризонт 2020“ — новата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, е задължително да се осигури отворен достъп до научните публикации. Дадено бе начало и на пилотен проект за научноизследователски данни със свободен достъп. Чрез своите програми за научни изследвания ЕС също така финансира редица граждански научни проекти и подкрепя елементи на електронната инфраструктура, благодарение на която се реализира „Наука 2.0“.
Консултацията, както и допълнителна информация, може да се намери на уебсайта на Европейската комисия: Вашият глас в Европа (http://ec.europa.eu/research/science-2.0). Можете да проследите дебата и в социалните медии с хаштаг #Science20.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
