Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Разходите на ЕС за възобновяемата енергия имат нужда от подобрение
вторник, 8 Юли, 2014 - 13:08
Секция:
В публикуван днес доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) беше установено, че съществува необходимост от подобрения, за да може финансирането на ЕС да има максимален принос за постигане на целите за възобновяеми енергийни източници до 2020 г. Одиторите на ЕС провериха дали през този период средствата са били разпределяни за добре приоритизирани, разходно ефективни и добре разработени проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и с разумни цели, както и до каква степен тези средства са постигнали добри резултати за постигане на целта на ЕС за 2020 г. за производство на енергия от възобновяеми източници, съобщава Рапид.
„Държавите членки на ЕС са си поставили амбициозни цели по отношение на енергията от възобновяеми източници, които могат в голяма степен да бъдат подпомогнати със средства на ЕС, само ако бъдат направени подобрения в управлението на разходните програми,“ заяви Ладислав Балко, членът на ЕСП, отговарящ за изготвянето на доклада. „Комисията също така трябва да провери дали финансираните в държавите членки програми са разходно ефективни.“
Европейската сметна палата установи, че одитираните проекти са постигнали планираните продукти и услуги, и повечето от тях са били достатъчно добре разработени и готови за изпълнение, когато са били избрани. Няма съществени преразходи или закъснения на проектите, а производствените инсталации за енергия от възобновяеми източници са изградени по план и са действащи. Резултатите за производство на енергия обаче не винаги са постигнати или не са правилно измерени. Подпомагането за ВЕИ проекти от фондовете на политиката на сближаване дава ограничен принос за постигане на целта на ЕС за ВЕИ до 2020 г., защото разходната ефективност не е била ръководен принцип при планирането и изпълнението на проекти за производство на енергия от ВЕИ, и фондовете на политиката за сближаване имат ограничена европейска добавена стойност.
Съветът на Европейския съюз определи обвързваща цел за ЕС от 20 % за енергия от възобновяеми източници за брутно крайно потребление на енергия до 2020 г. въз основа на Пътната карта на Комисията за енергия от възобновяеми източници, която предлага начин за интегриране на енергията от възобновяеми източници в политиките и пазарите на ЕС за енергия.
Приблизително 4,7 млрд. евро са били разпределени за възобновяема енергия от Фондовете на политиката на сближаване на ЕС за периода 2007—2013 г.
Одиторите на ЕС препоръчват:
Комисията да следи за това бъдещите съфинансирани програми за енергия от възобновяеми източници в рамките на политиката на сближаване да се ръководят от принципа за разходната ефективност, включително като се избягват икономически загуби от неефективно разпределение на ресурсите. Програмите следва да се базират на подходяща оценка на нуждите, приоритизиране на най-добрите по отношение на разходната ефективност технологии (като същевременно не се допуска дискриминация за различните сектори на ВЕИ) и оптимален принос към целта на ЕС за ВЕИ до 2020 г. Следва да бъдат поставени адекватни цели за производство на енергия от ВЕИ по отношение на бюджета, както и критерии за подбор на проекти, фокусирани върху разходната ефективност на резултатите от производството на енергия (като се избягва прекомерното компенсиране на проектите);
Комисията следва да насърчава създаването от държавите членки на стабилни и предвидими нормативни рамки за енергия от възобновяеми източници по принцип, както и прилагането на по-плавни процедури за интегриране на електричеството от ВЕИ в електроенергийните мрежи; както и
Държавите членки следва да определят и да прилагат на базата на насоки от Комисията критерии за минимална разходна ефективност, адаптирани за конкретните условия на отделните проекти. Националните органи следва също така да увеличават добавената стойност на фондовете на политиката на сближаване, като подобрят изпълнението на проектите за енергия от възобновяеми източници, както и мониторинга и оценката, и като натрупат база с измерени данни относно разходите за производство на енергия във всички приложими сектори на ВЕИ.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
