Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България с най-нисък естествен прираст в ЕС
четвъртък, 10 Юли, 2014 - 16:21
Секция:
През миналата година в Европейския съюз са се родили 5,1 милиона бебета, съобщи Евростат, цитиран от агенция „Фокус”.
На 1000 жители са се падали по 10 новородени, което е спад от 10,4% спрямо 2012 година. Най-висока е била раждаемостта в Ирландия (15,0‰), Франция (12,3‰), Великобритания (12,2‰), Швеция (11,8‰) и Люксембург (11,3‰). Най-слаба раждаемост е отчетена вя Португалия (7,9‰), Германия, Гърция и Италия (по 8,5‰), като Румъния (8,8‰). В България раждаемостта е била 9,2‰.
5 милиона души са починали през същата година в ЕС. Брутният ръст на смъртността е бил 9,9 случая на 1000 жители, което е непроменено ниво спрямо 2012. Най-висока смъртност е отчетена в България (14,4‰), Латвия (14,3‰), Литва (14,0‰), Унгария (12,8‰) и Румъния (12,4‰). Най-слаба – в Кипър (6,0‰), Ирландия (6,5‰), Люксембург (7,0‰), Малта (7,6‰) и Испания (8,3‰).
В резултат на съотношението между раждаемост и смъртност най-силният естествен прираст на населението е отчетен в Ирландия (+8,5‰), Кипър (+4,7‰), Люксембург (+4,2‰), Франция (+3,6‰) и Великобритания (+3,2‰).
13 държави от ЕС са имали отрицателен естествен прираст, като най-силен той е бил в България (-5,2‰), Латвия (-4,0‰), Литва (-3,9‰), Унгария (-3,6‰), Румъния (-3,5‰) и Германия (-2,6‰).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
