Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Правителството одобри българската позиция за Съвета по общи въпроси
сряда, 23 Юли, 2014 - 12:21
Секция:
Правителството одобри позицията на България за участие в редовното заседание на Съвет „Общи въпроси“ на 23 юли 2014 г. в Брюксел, Белгия. Основните теми на заседанието са: работната програма на италианското председателство; последващи действия във връзка със заседанието на Европейския съвет; средносрочен преглед на Стратегия „Европа 2020“ и присъединяването на Литва към Икономическия и паричен съюз, съобщава правителствената пресслужба.
Италианско председателство ще представи накратко приоритетите си до края на годината. В рамките на същата точката се очаква да бъдат представени идеи за провеждане на дебат за търсене на начини за максимално ефективното използване на възможностите, заложени в Договора от Лисабон, с оглед по-добрата и ефективна работа на ЕС.
Основният фокус на дискусията по точка последващи действия във връзка със заседанията на Европейския съвет ще бъде върху процеса на проследяване на изпълнението на заключенията на Европейския съвет и ролята на Съвет „Общи въпроси“.
В 18-месечната програма на триото председателства Италия-Латвия-Люксембург като основен приоритет е заложен средносрочният преглед на ефективността на изпълнението на стратегията „Европа 2020“. С оглед стартирането на процеса, италианското председателство изготви пътна карта за второто полугодие на 2014 г. и ще я представи на заседанието на COB на 23 юли.
Във връзка с присъединяването на Литва към Икономически и паричен съюз от 1 януари 2015 г., Съвет „Общи въпроси“ ще приеме следните законодателни предложения: Решение относно приемането на еврото в Литва от 1 януари 2015 г.; Регламент на Съвета относно изменение на Регламент (ЕС) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в Литва и Регламент на Съвета относно изменение на Регламент (ЕС) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за Литва.
С друго свое решение правителството одобри Доклад на министъра на финансите с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 8 юли 2014 г. в Брюксел. От българска страна в заседанието участва министърът на финансите Петър Чобанов. Съветът беше информиран от Европейската комисия за подготовката на изпълнителните актове, уреждащи вноските, които банките трябва да направят в Единния фонд за преструктуриране, съгласно правилата на установената рамка за преструктуриране на банки. Финансовите министри на ЕС обсъдиха работната програма на Италианското председателство в областта на икономическите и финансови въпроси за втората половина на 2014 година.
По време на заседанието се проведе кратък дебат по предстоящия преглед на стратегията „Европа 2020“. На него бяха обсъдени възможностите по-успешен принос на стратегията за растежа и заетостта, както и ролята й в годишния процес на мониторинг на икономическите и фискални политики в рамките на Европейския семестър. В рамките на дневния ред ЕК информира ЕКОФИН за състоянието на преговорите с Швейцария, Лихтенщайн, Монако, Андора и Сан Марино относно техните споразумения с ЕС в областта на данъчното облагане на доходите от спестявания.
На днешното заседание Министерският съвет одобри и резултатите от участието на българската делегация в 3323-то заседание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, което се проведе на 19-20 юни 2014г. в Люксембург.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
