Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК предложи нови цели за икономия на енергия
петък, 25 Юли, 2014 - 13:19
Секция:
Нови възможности пред европейските предприятия, приемливи сметки за енергопотребление за потребителите, повишена енергийна сигурност чрез значително намаляване на вноса на природен газ и положително въздействие върху околната среда: това са някои от очакваните ползи от целта за енергийна ефективност за 2030 г., представена в съобщение на Европейската комисия. Предложената цел от 30 % се основава на вече съществуващи постижения: новите сгради консумират половината от енергията, която им е била необходима през 80-те години, а промишлеността потребява с 19 % по-малко енергия отколкото през 2001 г., съобщава Рапид
Предложената цел надхвърля изискваните 25 % икономии на енергия, за да се постигне 40 % намаление на емисиите на CO2 до 2030 г. В същото време рамката за енергийна ефективност, представена днес, цели установяването на правилен баланс между ползите и разходите.
Заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за енергетиката, Гюнтер Х. Йотингер заяви: „Нашето предложение представлява основата, която ще позволи на ЕС да постигне по приемлив начин по-висока сигурност на доставките, увеличено новаторство и по-голяма устойчивост. То е амбициозно и в същото време реалистично. Стратегията за енергийна ефективност ще допълни рамката относно енергетиката и климата до 2030 г., представена през януари 2014 г. Ние искаме да дадем правилен сигнал на пазара и да насърчим по-нататъшни инвестиции в енергоспестяващи технологии в полза на предприятията, потребителите и околната среда.“
В днешното съобщение относно енергийната ефективност и нейния принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 г. се прави и преглед на напредъка към постигане на целта на Европейския съюз за 20 % енергийна ефективност до 2020 г. Понастоящем се прогнозира, че ЕС ще постигне 18—19 % икономии на енергия през 2020 г.; договорената цел от 20 % може все пак да бъде постигната, ако всички държави от ЕС приложат изцяло вече одобреното законодателство. Комисията не възнамерява да предложи нови мерки, но призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да се гарантира колективно изпълнение на целта за 2020 г.
Сред доказаните предимства за предприятията и потребителите са например:
Енергоемкостта на промишлеността на ЕС е намаляла с почти 19 % между 2001 и 2011 г.
Чрез по-ефективни уреди като хладилници и перални машини се очаква потребителите да спестяват по 100 млрд. евро годишно — около 465 евро на домакинство — от сметките си за енергопотребление до 2020 г.
Новите сгради днес консумират половината енергия, от онази, която им е била необходима през 80-те години.
В съобщението се разглеждат също така положителните въздействия на енергийната ефективност върху живота на европейските граждани през следващите шестнадесет години:
За всеки допълнителен 1 процент икономии на енергия вносът на газ в ЕС се очаква да спадне с 2,6 %, като по този начин се намали зависимостта ни от външни доставчици.
Освен намаляването на сметките за енергопотребление повече енергийно ефективни сгради ще предоставят допълнителни ползи за хората, които живеят и работят в тях. Например едни по-добри прозорци могат да осигурят по-добро качество на въздуха и защита от външен шум.
Политиките за енергийна ефективност ще създадат нови възможности пред европейските предприятия, като строителни фирми и производители на оборудване. В съответствие с това са създадени нови работни места на местно равнище.
Както се обявява в съобщението, Европейската комисия ще направи преглед на напредъка по отношение на енергийната ефективност през 2017 г. Тя ще проучи въпроса дали следва да се използват допълнителни показатели, за да се изрази и следи напредъкът към постигането на целта за енергийна ефективност. Това могат да бъдат показатели, като например енергоемкостта, с които по-добре се вземат предвид съответните промени и прогнози за БВП и ръста на населението.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
