Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Изстрелват се още два спътника на „Галилео“
сряда, 20 Август, 2014 - 13:37
Секция:
Утре „Галилео“, програмата на ЕС за спътникова навигация, ще изпрати в космоса още два спътника , като по този начин ще има вече общо 6 спътника в орбита, съобщава Рапид. Стартът ще се състои в 14:31 ч. централноевропейско време от европейския космодрум недалеч от Куру във Френска Гвиана и ще може да се гледа на живо по тази връзка Изстрелването на спътниците бележи нов важен етап за „Галилео“ като стъпка към напълно действаща система за спътникова навигация, която е чисто европейска. Двата спътника са първите от нова серия, която изцяло е собственост на ЕС. С предстоящото добавяне на нова вълна спътници към съществуващата формация постепенно ще се подобрява наличието на сигналите на „Галилео“ и ще се разширява обхватът им, което ще ни приближи още повече към фазата на пълноценно функциониране на програмата. Спътниците, които утре ще бъдат изстреляни, носят имената на двете ученички Дориса и Милена, които спечелиха конкурс на ЕС за най-добра рисунка по темата, с което дадоха името си на спътниците.
Европейският комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Фердинандо Нели Ферочи, заяви: „С извеждането на тези два спътника в орбита „Галилео“ навлиза във фазата на пълен оперативен капацитет. То дава нов тласък на програмата „Галилео“, която е истински европейски проект, изграден върху ресурсите на страните членки с цел постигане на максимални ползи за гражданите на ЕС. „Галилео“ работи на водещо технологично равнище и съдържа приложения с огромен икономически потенциал, с което подкрепя целите на ЕС за растеж и конкурентоспособност. Особено се радваме, че можем също така да обявим, че от 2015 г. нататък ЕС ще може да използва изградената в Европа пускова система „Ariane 5“, благодарение на нов договор за 500 милиона евро за европейската космическа промишленост.“
Предоставяната от „Галилео“ подобрена информация за местоположението и времето ще има положителни последици за много услуги и потребители в Европа. Продукти, които хората използват ежедневно, например вградените в автомобилите навигационни устройства и мобилните телефони, ще спечелят от допълнителната точност, осигурявана от „Галилео“. Сателитните данни ще бъдат от полза и за жизненоважни услуги за граждани и потребители, така например те ще направят автомобилния и железопътния транспорт по-безопасен и ще подобрят възможностите за реакция в извънредни ситуации.
Ползи извлича вече и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), която допълва „Галилео“. EGNOS се използва например от авиационния сектор за осигуряване на точността на определяне на местоположение, необходима за по-точни кацания, по-малко закъснения и отклонения и по-ефективни маршрути в Европа.
След като навлезе в оперативната си фаза, програма „Галилео“ ще постави началото и на широк спектър иновативни продукти и услуги в други сектори и ще създава икономически растеж, иновации и високо квалифицирани работни места. През 2013 г. годишният оборот на световния пазар на глобални навигационни спътникови продукти и услуги беше оценен на 175 милиарда евро и се очаква да нарасне още през следващите години, за да достигне през 2020 г. близо 237 милиарда евро.
Комисията има за цел пълната конфигурация от 30 спътника на „Галилео“ (която включва шест активни резервни спътника в орбита) да влезе в експлоатация преди края на настоящото десетилетие.
За да се насърчи икономическото развитие и да се извлекат максимални социално-икономически ползи от системата, Комисията планира да актуализира плана за действие на ЕС във връзка с приложенията, базирани на глобалната навигационна спътникова система, и да предложи нови мерки за насърчаване на използването на „Галилео“.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
