България рискува да изгуби 400 млн. лева от еврофондовете

Изказване на заместник министър-председателя по управление на средствата от ЕС Илияна Цанова при представянето на състоянието на оперативните програми, съфинансирани със средства от структурните и Кохезионния фондове на ЕС за периода 2007-2013 г.

Отчетът за изпълнението на оперативните програми за периода 2007-2013 г., както и анализът на рисковете от загуба на средства, е един от приоритетите ми като вицепремиер в служебното правителство.

През последните три седмици събрахме информация и направихме анализи, за да бъдем максимално точни в преценките си за трудностите, пред които сме изправени и рисковете, които трябва да намалим и управляваме.

Няколко са основните изводи, които ще представим днес.

Най-тежко е положението с една от най-големите оперативни програми – тази за околна среда, която беше изцяло спряна от Европейската комисия. По програмата заварихме необработени искания за плащания от бенефициенти по 200 проекта на обща стойност над 300 млн. лв. На практика плащания по тази програма не са извършвани повече от половин година. Липсва каквато и да било организация и план за действие за излизане от ситуацията. Налице са противоречащи си документи и становища, издавани от ръководителя на управляващия орган.

Сериозни проблеми наследихме по спрените от ЕК две приоритетни оси (съответно за градско развитие и развитие на туризма) на другата водеща програма – тази за регионално развитие. Сертифициращият орган от българската страна беше спрял плащанията по останалите оси на ОПРР.

Замразени плащания, които на практика поставят в риск усвояването на всички средства по тези програми. Дългът към общините и към строителните компании беше достигнал над 800 милиона лева, основно заради спрените евросредства. Под заплаха беше строителният сезон, десетки български градове останаха разкопани, хиляди работници не получаваха своите възнаграждения.

Проблеми не липсват дори и там, където плащанията към строителите се извършват регулярно. Установяваме сериозно забавяне и липса на мобилизация на строителните фирми по някои от обектите на оперативна програма „Транспорт”, които са получавали регулярно плащания, но очевидно при занижен контрол на изпълнението.

През последната година имаше противоречиви действия и послания от националните органи към европейските ни партньори. Налице бяха конфликти между бенефициентите и органите на управление и контрол на фондовете, което сигнализира за неспособност на системата да се справи с подобно предизвикателство. Всичко това даде сигнал на Европейската комисия, че в България има риск, като в резултат Комисията предприе превантивни действия, каквото е спирането на средства по определени програми.

Заварихме липса на добра организация и недостатъчен капацитет, за да се посрещнат всички задачи, пред които са изправени управляващите органи. Налице е липса на координация по хоризонтални въпроси, засягащи всички оперативни програми. Опитът рядко се споделя, поради което наблюдаваме повторение на едни и същи грешки в различните органи. Това е валидно не само за добилите лоша слава грешки, водещи до финансови корекции, но и по редица други въпроси.

Идентифицирахме риск от загуба на средства по общото изпълнение на всички оперативни програми в размер на 105 011 458 евро. Това е най-добрият сценарий и при пълна мобилизация на екипите на управляващите органи, в която съм убедена. Въпреки това в различните програми сме заварили допълнителни рискови фактори, реализацията на които може да увеличи загубата на средства. Такива са неодобрението на големи проекти от Европейската комисия, някои от които подадени преди повече от две години; нерешен въпрос с ДДС по оперативна програма „Околна среда”, за което от началото на годината не е предприето нищо.

Рискът от загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” е 83 738 725 евро. Стотици преписки отлежаваха по бюрата на началниците за подпис.

Така общата сума в риск от загуба по всички фондове от ЕС възлиза на над 190 милиона евро или близо 400 милиона лева.

Какви действия предприехме, за да рестартираме системата?

Възстановихме плащанията по Оперативна програма „Регионално развитие” със 188 милиона лева от бюджета. Имаме готовност да започнем плащанията и по програма „Околна среда”, веднага след получаването на искания за лимити.

Всички сертификати, които се получават от Национален фонд за разходи, ще бъдат изплащани. Действията ни са насочени към осигуряване на ликвидност, така че да не се спира строителният сезон и да не загубим пари по правилото n+2.

Започнахме активен диалог между националните органи, отговорни за управлението на европейските средства и бенефициентите.

Работим за възстановяването на диалога с Европейската комисия.

На фона на тази ситуация ни чака много работа, за да успеем да намалим до минимум риска от загуба на средства в края на 2014 г. и да предприемем необходимите мерки, за да се предотврати загубата на европейски средства през 2015 г., когато трябва да приключат всички проекти.

Приключването на оперативните програми ще бъде един сложен процес, в рамките на който Европейската комисия ще извърши многобройни проверки. Не можем да си позволим проектите, финансирани по програмите, да не постигнат целите си и разходите да не бъдат извършени законосъобразно.

В контекста на всички проблеми е редно да отбележим, че експертите в управляващите органи, бенефициентите и голяма част от изпълнителите продължават да работя активно, въпреки трудностите, с които се сблъскват. Само така може да се гарантира успешен краен резултат. Затова за нас е от ключово значение да възстановим диалога и да подобрим координацията на процесите.

Усвояването на европейските средства е въпрос на национален интерес. Европейският съюз е най-големият инвеститор в България, като 72 процента от публичните инвестиции в страната са от евросредства. Европейските пари влияят върху всеки сектор на икономиката, върху качеството на живот на всеки гражданин и всяко семейство. България не може да си позволи безотговорно отношение към тези средства. За нас те са един от най-важните инструменти за устойчив растеж в полза на цялото общество.