Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
166 млн. лева финансови корекции по еврофондовете
вторник, 2 Септември, 2014 - 13:37
Секция:
166 млн. лева финансови корекции по оперативните програми, предимно заради обществени поръчки, е понесла държава, съобщи вицепремиерът по управление на средствата от Европейския съюз Илияна Цанова по време на кръглата маса „Финансови рискове при управление на евросредствата – първите 7”, съобщава правителствената пресслужба.
Събитието се провежда в Министерския съвет, като участие в него взеха министърът на финансите Румен Порожанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова и кметът на София Йорданка Фандъкова. В дискусията се включиха представители на управляващите органи на оперативните програми и на структурите с контролни функции при управлението на публични средства и прилагането Закона за обществените поръчки – Държавен фонд „Земеделие”, дирекция „Национален фонд“, ИА „Одит на средствата от ЕС”, АДФИ, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за обществени поръчки, Висшият административен съд, АФКОС, Икономическа полиция, ДАНС, както и бенефициентите на европейски средства – представителите на общини, ръководството на НСОРБ, работодателските и стопански организации, както и структури на централната администрация.
„Това е първата по рода си среща на всички заинтересувани страни. Надявам се, като събираме на едно място всички звена в системата за управление на еврофондовете, но също така и органите, определени да защитават публичните финансови интереси, да поставим началото на ефективен и ползотворен диалог“, каза вицепремиерът Цанова при откриването на кръглата маса.
„През изминалите седем години направихме типичните грешки за държава, която за първи път работи с европейски средства. В ретроспекция много неща можеха да са по-добре. Системата ни се променяше често – както специфичната уредба, регулираща управлението на еврофондовете, така и нормативна уредба, регламентираща основни процеси, свързани с разходването на публични средства, като ЗОП. Липсваше адекватен механизъм за осигуряване на ефективна координация между институции, имащи отношение към различни процеси при планирането на приоритетните инвестиции, подготовката, изпълнението и отчитането на проектите и контрола на управлението на средствата.
Ефектът от грешките ни може да се изчисли във финансовите корекции, които понася държавата. Споровете между административните органи – бенефициенти, управляващи органи и контролни органи по повод нередности и финансови корекции, възникнали в хода на изпълнение на проекта, финансиран с безвъзмездната финансова помощ, на практика рефлектират пряко върху бюджета“, заяви още Илияна Цанова.
Тя посочи, че са очевидни слабостите по отношение на провеждането на обществените поръчки. „Над 74% от всички корекции са наложени за нарушения на ЗОП, но те не са единствени. Трябва да отбележим, че системите все пак работят – едва 2% от допусканите нарушения по оперативните програми, за които се налагат финансови корекции, се установяват от органи извън България. Фактът, че все още не сме приключили един пълен програмен период, крие допълнителни рискове, свързани с устойчивостта на инвестициите, неправилно прилагане на законодателството за държавни помощи, некоректно изчисляване на самоучастието и непостигане на заложените резултати. Сега е времето да анализираме цялостната система, да коментираме нормативната база, да се спрем на основните причини за налагане на финансови корекции, да набележим мерки“, каза тя.
При откриването на дискусиите вицепремиерът Илияна Цанова акцентира върху няколко въпроса, които стоят преди всички институции, ангажирани с работата с европейски средства:
„Как организираме ефективен, но пропорционален контрол? Къде е границата между ефективния контрол и административната преса върху бенефициентите? Как да предотвратим, а не да коригираме грешките? Как да изградим административния капацитет структурирано и целесъобразно? Как да постигнем добра координация, обмяна на опит и информация, за да избегнем повтаряне на едни и същи грешки? Как да гарантираме правата на всички участници в процеса, включително създаването на ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове, за да не изглежда, че административните органи ангажирани в процеса си позволяват своеволия? Как да насочим правилно отговорността, така че справедливо да бъдат санкционирани конкретните грешки, а не вината да се размива по веригата? Как да защитим националния интерес?“
Вицепремиерът подчерта, че за целта е необходимо всички органи на национално ниво са си свършили работата и да имат единно разбиране. Бяха набелязани четири групи мерки за ограничаване на финансовите корекции:
- мерки за ограничаване на финансовите корекции, наложени вследствие на нарушения, свързани с възлагането на обществени поръчки;
- оптимизиране на процедурата за налагане на финансови корекции (по отношение на срокове, отговорност, обжалване);
- оптимизиране на системите за финансово управление и контрол на управляващите органи на Оперативните програми (опростяване, прозрачност, ефективност);
- мерки, касаещи спазването на изискванията за устойчивост на инвестицията (постигане на резултатите, качество).
Дискусиите в рамките на Кръглата маса продължават в работен формат.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
