Вие сте тук

Износът на България за ЕС се е повишил с 2,8%

петък, 12 Септември, 2014 - 13:51

През периода януари - юни 2014 г. износът на България за ЕС се увеличава с 2,8% спрямо същия период на предходната година. Експортът е в размер на 12,6 млрд. лева, сочат данни на НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 72,3% от износа за държавите - членки на ЕС.

През юни 2014 г. износът за ЕС се увеличава с 10,6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,3 млрд. лева.

Вносът на България от ЕС през периода януари - юни 2014 г. нараства с 3,6% спрямо същия период на предходната година и е на стойност 14,9 млрд. лв. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испания.

През юни 2014 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС се увеличава с 3,1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2,6 млрд. лв.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите шест месеца на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (41,3%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” (21,3%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти” (21,0%).

При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (11,6%) е отчетено в сектор „Разнообразни готови продукти, н.д.”, а най-голямо намаление (13,4%) се наблюдава в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”.

Тагове: 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.