Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Единният пазар на ЕС за научни изследвания вече зависи от националните реформи
вторник, 16 Септември, 2014 - 12:34
Секция:
Партньорството между страните членки, заинтересованите от научните изследвания лица и Комисията за създаване на европейско научноизследователско пространство постигна значителен напредък. Условията за създаване на европейско научноизследователско пространство (ЕНП), в рамките на което изследователи и научни познания могат да се движат свободно, са налице на европейско равнище. Сега на равнище страни членки трябва да бъдат извършени реформи, за да може ЕНП да започне да функционира, съобщава пресслужбата на ЕС, Рапид.
Това е заключението в последния доклад за напредъка по отношение на ЕНП, представен днес от Европейската комисия. С доклада се актуализира миналогодишният преглед и се представят данни за отделните страни, показващи моментното състояние на изпълнението в тях, най-вече на равнище научноизследователски организации.
Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „През последните години постигнахме значителен напредък по отношение на ЕНП. Сега е ред на страните членки и научноизследователските организации да изпълнят ангажиментите си и да извършат необходимите реформи. Комисията ще помогне, когато това е възможно, включително с инвестиции в размер на 80 млрд. евро от нашата нова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. По-специално усилията в областта на научните изследвания на равнище ЕС и на национално равнище трябва да бъдат по-тясно съгласувани, ако искаме да постигнем по-силен ефект на равнище ЕС“.
Следните инициативи, оповестени в съобщението за ЕНП, са се превърнали в устойчива практика:
- Страните членки все по-активно приемат мерки в подкрепа на европейското научноизследователско пространство и ги включват в националните си програми за реформи;
- ЕС включи ЕНП в европейския семестър. Чрез „Хоризонт 2020“ Съюзът също така предоставя значително финансиране за мерки във връзка с европейското научноизследователско пространство, като например за насърчаване на открити процедури за набиране на персонал, открит достъп до публикации и данни, както и равенство между половете;
- Научноизследователски организации — като организации за финансиране и извършване на научни изследвания — подкрепиха категорично програмата за европейско научноизследователско пространство;
- Създаден бе механизъм за наблюдение на ЕНП, който предоставя все по-надеждни данни за оценяване на резултатите на институционално равнище и на равнище страни членки.
Анализът потвърждава, че условията за изграждане на ЕНП, които Комисията определи през 2012 г., са налице.
Същевременно на равнище страни членки и на институционално равнище се запазват някои различия. Така например, въпреки че във всички страни от ЕС съществува конкурентно финансиране въз основа на проекти, неговите мащаби се различават значително в отделните държави. И въпреки че в повече от половината страни членки има инициативи в подкрепа на равенството между половете в областта на научните изследвания, темпото на реалната промяна е твърде бавно. Въпреки че в доклада се прави заключение, че не съществува един-единствен път за създаване на европейско научноизследователско пространство, ясно е, че то е най-ефективно и от най-голяма полза, когато са налице национални мерки
До средата на 2015 г. страните членки трябва да предложат „пътна карта за европейско научноизследователско пространство“, в която ще бъдат очертани по-нататъшните им стъпки към неговото реализиране. Представители на Комисията, на организации на заинтересовани от научните изследвания лица и на страните членки ще се срещнат в Брюксел през март 2015 г., за да разгледат направеното до момента.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
