Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Най-добрите млади учени в Европа бяха избрани във Варшава
вторник, 23 Септември, 2014 - 17:23
Секция:
Най-накрая чакането приключи. През последната седмица библиотеката на Варшавския университет бе пълна с обещаващи млади учени. 110 изследователи на възраст между 14 и 20 години в условия на силна конкуренция представиха своите проекти с надеждата да впечатлят международното жури. Те се състезаваха за наградите в 26-ия годишен конкурс на Европейския съюз за млади учени (EUCYS), приключил днес с церемонията по награждаване. Освен правото да се причислят към най-добрите млади учени в Европа победителите получиха и парични награди на обща стойност 62 500 евро, както и други привлекателни награди, например пътувания с научна цел, съобщават от ЕК.
Първите три награди, всяка от по 7000 евро, спечелиха Жоао Педро Ещасио Гашпар Гонсалвеш де Араужо от Португалия за проекта „A natural characterization of semilattices of rectangular bands and groups of exponent two“, Мариана де Пиньо Гарсия и Матилде Гонсалвеш Морейра да Силва от Португалия за проекта „Smart Snails“ и Лубош Воздецки от Чешката република за проекта „Rolling Friction“. Тази година вторите награди бяха връчени на участници от Ирландия, България и Словения за оригинални проекти в областта на математиката и химията. С трите трети награди бяха отличени проекти от Литва, Обединеното кралство и Германия.
В рамките на конкурса бе връчена и Награда за международно сътрудничество за най-добрия проект на участници от поканени страни извън ЕС — САЩ, Канада, Китай, Нова Зеландия, Южна Корея и Швейцария. Наградата, подчертаваща ползите от международното сътрудничество в областта на научните изследвания, бе спечелена от Ерик Жил Шертенлайб от Швейцария за проекта „Jet and Film — On the interaction between a laminar jet and a soap film“.
Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „Качеството на проектите, участващи в този конкурс, не спира да ме изумява и аз поздравявам всички участници. Научните изследвания и иновациите се основават на многообразие от идеи, затова трябва да дадем на младите хора свободата да развиват своите идеи и да творят. Трябва също така да положим повече усилия, за да увеличим участието на жените в сферата на науката и технологиите. Това са истински предизвикателства за нашите образователни системи.“
На конкурса във Варшава бяха представени 77 проекта от 36 страни — държави от ЕС, асоциирани страни и други страни извън Съюза. Всички проекти вече са отличени с първа награда в съответната област в научни конкурси, проведени във всяка страна. Темите на проектите обхващат широк спектър от научни области: биология, физика, химия, компютърни науки, социални науки, околна среда, математика, материалознание, инженерни науки и медицина. Тазгодишното жури бе председателствано от д-р Хенрик Аронсон от Гьотеборгския университет и в него участваха 18 учени от различни страни и области на науката.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
