Вие сте тук

Нова мрежа на публичните служби по заетостта

вторник, 23 Септември, 2014 - 15:20

Европейската комисия приветства днешното официално започване на дейността на мрежата на публичните служби по заетостта — нова структура за сътрудничество, която ще помага на страните от ЕС в още по-голяма степен да координират своите политики и действия във връзка с безработицата и ще укрепи европейската рамка за икономическо управление. Подобряването на подкрепата, оказвана от националните публични служби по заетостта на младите хора, е особено важно за практическото прилагане на гаранцията за младежта, амбициозната реформа в ЕС с цел да се помогне на всички безработни на възраст под 25 години да си намерят работа. Управителният съвет на новата мрежа се среща за първи път днес в Брюксел.

Създаването на мрежата се основава на приетото през май 2014 г. решение на Съвета и Европейския парламент за постигане на максимална ефективност на публичните служби по заетостта чрез по-тясно сътрудничество в съответствие с пакета от мерки в областта на заетостта от 2012 г.

Комисарят в областта на трудовата заетост, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор заяви: „Доброто функциониране и ефективността на публичните служби по заетостта са от съществено значение за бързия достъп до работни места и обучение на безработните хора в Европа. Новата мрежа ще допринесе за тяхното модернизиране и реформиране в целия ЕС. Редица държави членки трябва също така да реформират своите публични служби по заетостта, за да могат да прилагат успешно гаранцията за младежта и да помагат на безработните и неактивните младежи да започнат работа или обучение. Новата мрежа изпраща още един силен сигнал, че Европа използва всички налични инструменти за борба с безработицата“.

Новата структура ще осигури повече възможности за оценяване на резултатите от дейността на публичните служби по заетостта с помощта на целеви показатели, за откриване на добри практики и за подобряване на сътрудничеството, включително чрез взаимно обучение и партньорски програми за помощ. Една от най-неотложните задачи на мрежата е обменът на знания и успешни практики за прилагане на гаранцията за младежта, тъй като повечето публични служби по заетостта са определени за национални центрове за контакт за тази изключително важна реформа. В много страни от ЕС функционирането на публичните служби по заетостта трябва да се подобри, за да се предоставят на младите хора съобразени с тяхното положение съвети, така че те да получават конкретни предложения за работа, образование или обучение в рамките на четири месеца.

Мрежата също така ще помага на държавите членки да изпълняват по-добре препоръките относно публичните служби по заетостта, отправени към тях от Съвета в рамките на европейския семестър. През 2014 г. 11 страни получиха такива препоръки — Белгия, България, Испания, Италия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чешката република. Националните създатели на политики ще използват експертния опит на мрежата при изготвянето и оценката на политики по заетостта.

Управителният съвет на мрежата на публичните служби по заетостта, съставен от висши ръководители от публичните служби по заетостта, номинирани от всяка държава членка, и от представители на Комисията, ще ръководи дейността на мрежата.

Комисията създаде секретариат, който да подпомага работата на новата мрежа и да се грижи за нейното гладко функциониране и за целесъобразността на политиките.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.