Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Българските студенти ще могат да се обучават в един от най-престижните институти в Европа
сряда, 24 Септември, 2014 - 12:36
Секция:
Правителството прие решение, с което предлага на Народното събрание да ратифицира Конвенцията за основаване на Европейския университетски институт. Институтът предлага едногодишна магистърска програма в областта на правните науки, докторски програми и научни изследвания по история и цивилизация, икономически, юридически, политически и правни науки, съобщава правителствената пресслужба. С присъединяването към Конвенцията всяка страна поема отговорността да признава дипломите, издадени от Европейския университетски институт. Това ще даде възможност на младите хора от България да се обучават и да провеждат научноизследователска работа в един от най-престижните институти в Европа в областта на обществените и хуманитарните науки.
Финансовите задължения на страните членки представляват годишни вноски по бюджета на Европейския университетски институт, които покриват разходите за стипендии и за участие в научни програми. За България са определени до 12 стипендии годишно. Разходите по присъединяването на България към Конвенцията ще са за сметка на бюджета на Министерството на образованието и науката.
Европейският университетски институт е създаден през 1972 г. на базата на междуправителствено споразумение, подписано във Флоренция от четири държави-членки на Европейския съюз: Италия, Франция, Люксембург и Холандия. Страни по Конвенцията вече са 21 държави от Европейския съюз.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
