Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК одобри "Българско розово масло" като ново защитено географско наименование
четвъртък, 25 Септември, 2014 - 16:40
Секция:
Европейската комисия одобри добавянето на нов български продукт в регистъра на защитените географски наименования.
"Българско розово масло" е етерично масло, получено чрез дестилация на цветове от роза дамаскина. Качеството на българското розово масло се гарантира от изискването розовите цветове да бъдат обработени не по-късно от 10 – 12 часа, след като са откъснати. Около 3 500 кг розови цветове са необходими за получаването на 1 кг розово масло. Има и специални изисквания за брането на цветовете, което трябва да става от няколко часа преди зазоряване до ранните сутрешни часове, като се откъсват само отворени пъпки.
Специфичните отличителни качества на българското розово масло са богатият и траен аромат, бледият жълто-зелен цвят, балансираният състав от летливи вещества и въглеводороди. Химическите му характеристики са тясно свързани с географските особености на района и го отличават от розовите масла, произвеждани в други части на света.
Роза дамаскина традиционно се отглежда в Розовата долина в Централна България.
Наименованието ще бъде добавено в списъка на вече защитените над 1 200 европейски продукта.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
