Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Държавите-членки умишлено бавят транспонирането на европейските директиви
петък, 26 Септември, 2014 - 11:33
Секция:
При представяне на проучването "Предстоящи въпроси на правото на ЕС", организирано от правната комисия на Европейския парламент в Брюксел, стана ясно, че държавите-членки на ЕС умишлено бавят транспонирането на европейските директиви. Представители на Академията за европейско право, на Европейския съд в Люксембург, на Университета „Еразъм“ в Ротердам и други водещи специалисти в областта на правната мисъл, обсъдиха важни теми като прилагането на европейското право като национално право, мониторинга на правилното му прилагане и особеностите на европейското международно частно право. Участие във форума взе и българският евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ Емил Радев.
По време на форума беше обърнато внимание на важни въпроси, като използването на преюдициалното запитване. Представителят на Съда сподели, че 2/3 от висящите в момента дела са преюдициални въпроси, от които 22% са постъпили от немските съдилища. Новоприетите през 2004 г. 10 държави-членки имат 15%, а България - едва 2.22 %. В качеството си на член на комисията по правни въпроси, Емил Радев коментира, че българските граждани и съдилища трябва да се възползват повече от възможностите, които им предоставя европейското право.
Относно мониторинга и прилагането на правото на Европейския съюз, изследването посочва, че държавите-членки имат тенденция да бавят транспонирането на европейските актове. През 2012 г. е имало процедури за забавяне на транспонирането на определени директиви срещу 2/3 от държавите членки. Това от своя страна ограничава възможността за гражданите да се възползват от правата, които европейското право им предоставя. В тази връзка, когато е необходимо да се постигне бърз ефект, експертите препоръчват Европейската комисия да използва инструмента на регламентите, които имат директен ефект.
"България не нарушава повече от другите държави-членки европейските директиви. Това не трябва да ни успокоява. Ние трябва да спазваме стриктно европейското законодателство, за да не бъде използвано това като повод да се уронва престижа на нашата страна", заяви г-н Емил Радев.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
