Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Нов общоевропейски пенсионен фонд за изследователи
четвъртък, 2 Октомври, 2014 - 14:26
Секция:
За насърчаване на мобилността на изследователите в Европа днес бе сформиран консорциум, чиято цел е да се създаде нов общоевропейски пенсионен режим. След като бъде въведена инициативата RESAVER, изследователите ще могат да се местят свободно в различни страни, без да се тревожат, че ще изгубят своето допълнително пенсионно осигуряване, съобщава Рапид.
Консорциумът предвижда новият пенсионен режим да започне да действа през 2015 г. Благодарение на него изследователите ще могат да продължат да се осигуряват в същия пенсионен фонд дори ако сменят работата си или се преместят в друга държава. Европейската комисия ще покрие първоначалните разходи за основаване на фонда посредством 4-годишен рамков договор, който ще бъде сключен преди края на 2014 г.
Консорциумът ще работи като международна организация с нестопанска цел, регистрирана в Белгия. Негови учредители са: Централноевропейският университет в Будапеща; Консорциумът за централноевропейска научноизследователска инфраструктура (CERIC-ERIC), Fondazione Edmund Mach, Elettra - Sincrotrone, Триест, Италия; Италианският технологичен институт; Техническият университет във Виена и Асоциацията на университетите в Нидерландия (VSNU).
Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „Положихме големи усилия, за да насърчим свободното движение на знания в Европа. При подготовката на нашата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ с бюджет от 80 млрд. евро това бе приоритет. Пенсиите са сериозна пречка пред свободното движение, но днес вече изглежда, че тя може да бъде преодоляна. Бих искала да окуража научноизследователските организации в цяла Европа да се присъединят към консорциума.“
Участието в RESAVER ще позволи на работодателите да изплащат вноски в една-единствена пенсионна схема. Този пенсионно-осигурителен продукт ще бъде много гъвкав, ще отговаря на специфичните нужди на научноизследователската общност и ще може да осигури:
- международно обединяване на пенсионни планове;
- непрекъснатост на натрупването на пенсионни обезщетения, когато научни изследователи се местят на работа в различна организация или държава;
- по-ниски административни разходи (и съответно по-високи обезщетения за членовете) чрез икономии от мащаба;
- общоевропейска договореност за споделяне на риска.
Фондът ще допринесе за доизграждането на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) – истински „единен пазар за научни изследвания“. Във втория доклад за напредъка на ЕНП, публикуван на 16 септември 2014 г., бе потвърдена огромната полза от мобилността на изследователите. Така например, въздействието на изследователите, които са работили в повече от една страна, е с близо 20 % по-високо от това на изследователите, които не са напускали своята страна. Чрез тяхната дейност се генерират повече знания, което от своя страна води до по-големи ползи за икономиката.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
