Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Международното жури публикува доклада си за избор на Пловдив за Европейска столица на културата
четвъртък, 9 Октомври, 2014 - 14:41
Секция:
В периода от 4-ти до 5-ти септември 2014 година в Министерство на културата се проведе заседание на журито за окончателен подбор в конкурса за званието Европейска столица на културата 2019, съобщават от МК.
В съответствие с чл. 8 на Решение № 1622/2006/ЕО след заседанието журито изготвя доклад относно кандидатурите, съдържащ препоръка кой български град-кандидат да бъде номиниран за званието Европейска столица на културата през 2019 година.
Според установените правила в Решение № 1622/2006/ЕО, критериите, по които се оценяват градовете- кандидати, са:
- „европейско измерение” и „град и граждани”, установени в чл. 4 на Решението;
- целите на програмата „Европейска столица на културата”, установени в чл. 3 на Решението;
- капацитетът за изпълнение на програмата, най-вече по отношение на управлението, предложения бюджет, плановете за персонала, подкрепата на местните и регионалните власти, и на бизнеса.
В своя доклад журито благодари на екипите и гражданите, участвали в подготовката на кандидатурите на Пловдив, София и Югозападен регион, Варна, Велико Търново и изрази надежда, че те ще запазят енергията, ангажираността, натрупания ентусиазъм и ще се опитат да осъществят колкото е възможно по-голяма част от предложените програми и ще сътрудничат помежду си. Освен предимства за всеки град, 2019 година ще е възможност за България да е за първи път домакин на инициативата Европейска столица на културата.
На основание чл. 8 от Решение № 1622/2006/ЕО и т. 2 з) от Решение № 28 на Министерския съвет от 16 януари 2013 г. Министърът на културата утвърждава със заповед доклада на журито за окончателен подбор и направената препоръка относно българския град, който да бъде номиниран за званието Европейска столица на културата през 2019 година.
Докладът на български можете да видите ТУК (125.5 KB, DOC).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
