Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Одобрена е българската позиция по процедура за нарушение на европейското законодателство
сряда, 15 Октомври, 2014 - 16:46
Секция:
Правителството одобри позицията на България в отговор на официалното уведомително писмо от Генералния секретариат на Европейската комисия от 26 септември т. г. във връзка с въвеждането на правото на ЕС в областта на гарантирането на влоговете в банките и с прилагането на режима за свободно движение на капитали. Писмото е част от досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, произтичащи за България съгласно чл. 1, §3 и чл. 10, §1, първа алинея от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО и по отношение спазването на чл. 63 от Договора за функционирането на ЕС.
В позицията си българската страна предоставя отговор на всички повдигнати от ЕК въпроси. Основните ангажименти, които поемаме, са свързани с ускореното финализиране и приемане на нов закон за гарантиране на влоговете в банките, с който да се отстранят несъответствията в българската нормативна рамка спрямо правото на ЕС. Също така българските власти се ангажират с ревизирането на правната рамка по отношение на мерките за специалния надзор и предприемането на мерки за обезпечаване в най-скоро време на достъпа на вложителите до гарантираните депозити в банките, които в момента са поставени под специален надзор.
Позицията е изготвена съвместно от компетентните институции в страната, които имат отношение към поставените въпроси – Министерството на финансите, Българската народна банка и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, и е съгласувана в Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
