Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕК иска от България да подсили законодателството си за опазване на околната среда
четвъртък, 16 Октомври, 2014 - 14:17
Секция:
Европейската комисия поиска от България да определи повече обекти за „Натура 2000“, европейската мрежа от защитени природни зони. Съгласно Директивата за птиците държавите членки трябва да определят най-подходящите места за специални защитени зони (ССЗ) за опазването на птичите видове, съобщава Рапид.
Първоначално България определи достатъчен брой ССЗ (114), но площта на шест от определените зони бе значително по-малка от площта, изисквана съгласно списъка на орнитологично важните места (ОВМ), въз основа на който Комисията и Съдът на ЕС преценяват дали държавите членки са спазили задължението си да определят ССЗ.
Комисията откри процедура за нарушение през 2008 г. и макар че много от ССЗ понастоящем са в съответствие с изискванията за ОВМ, продължават да съществуват проблеми в специалната защитена зона „Калиакра“ (във връзка с която вече има висящо дело пред Съда на ЕС ) и в областта на Рила, където понастоящем на 17 вида птици, изброени в Директивата, не е предоставена достатъчна защита. Поради това Комисията изпраща мотивирано становище. Ако в срок от два месеца България не предприеме действия за разрешаване на проблема, случаят може да бъде отнесен до Съда на ЕС.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
