Вие сте тук

Ева Паунова: Да мислим по-малко за това как да инвестираме в гаранции и повече за това как да инвестираме в хората

вторник, 21 Октомври, 2014 - 13:49

"Да мислим по-малко за това как да инвестираме в гаранции и повече за това как да инвестираме в хората." Това заяви българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Паунова по време на дебат в рамките на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург във вторник, 21 октомври. Повод за дискусията беше конференцията на високо равнище за заетостта, организирана от Европейската Комисия и Европейския Съвет, която се проведе в Милано на 8 октомври 2014г.

Една от основните теми на дневен ред в Италия беше младежката безработица и мерките, които Европейският съюз предприема за борбата с този проблем - особено чрез Инициативата за младежка заетост и на Гаранцията за младежта. Ева Паунова отбеляза, че тези програми са си поставили амбициозни цели, подплатени от значително финансиране - над 10 милиарда евро ще бъдат отпуснати за периода 2014-2020, като броят на бенефициентите ще достигне 886 000 само до края на тази година, 376 000 от които ще получат висококачествено стажантско или работно място.

Въпреки тези впечатляващи цифри, информация за конкретните резултати до момента липсва, което мотивира българския евродепутат да зададе въпрос в пленарна зала относно броя на новосъздадени работни места в рамките на младежката инициатива. "Може би постиженията са откъслечни и трудно измерими и за това има основателна причина - няма да видим реална промяна, освен ако не приемем коренно различен подход, който се основава на повече от обещания и "гаранции".", коментира г-жа Паунова. Тя добави, че осигуряването на сигурност и стабилност за младите хора в нашия континент изисква не само индивидуални програми и инициативи - необходими са основи реформи на стари практики, промяна на мисленето, както и решителни действия.

Най-младият евродепутат от Групата на Европейската Народна Партия изрази своето притеснение, че новите поколения виждат все по-малко перспективи за реализация в Европа, а с това континентът губи своя най-ценен капитал и потенциала си за развитие. Ето защо тя апелира към нов подход на европейско ниво, при който институциите и страните-членки инвестират в човешкия капитал, а не в единични мерки и програми. Инициативите на европейско ниво могат да се радват на много успех, ако са добре конструирани - като пример за това Ева Паунова даде плана за създаване на заетост, предложен от Младежката организация на Европейската Народна Партия. Той включва три стъпки, фокусирани върху данъчни облекчения, професионално обучение и предприемачество, и получи официалната подкрепа на Европейския парламент и Европейския съвет.

В рамките на дебата в пленарна зала, европейският комисар по заетостта Лазло Андор заяви, че Инициативата за младежка заетост  предоставя рамка за въвеждането и прилагането на всеобхватни политики в различни направления - образованието, професионалното обучение, бизнеса, администрацията, работния пазар. Той също подчерта, че въпреки значителните разходи по младежките програми, те трябва да бъдат разглеждани като инвестиции в човешкия капитал и бъдещето на Европа. Призивът на българския евродепутат Ева Паунова беше тези реформи и политики да не останат единични мерки, а да допринесат за създаването на обща дългосрочна стратегия на европейско ниво.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.