Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Бюджет 2015: ЕП е за покриване на задълженията, растеж и работни места
четвъртък, 23 Октомври, 2014 - 09:55
Секция:
Страните членки на Европейския съюз трябва да подкрепят политическите си обещания с необходимото финансиране, за да възобновят растежа, да създадат работни места, да насърчат научните изследвания и иновациите, както и да позволят на ЕС да изпълни ангажиментите си по отношение на външната политика, съобщават от ЕП. Това заявиха в сряда евродепутатите, след като отхвърлиха съкращенията в проектобюджета за 2015 г., предложени от Европейския съвет. Постигането на споразумението за допълнително финансиране за 2014 г. е условие за постигне на съгласие със Съвета за бюджета за догодина, добавиха депутатите.
Парламентът увеличи бюджетните кредити за поети задължения до 146,348.9 милиона евро и на бюджетните кредити за плащания до 146,416.5 милиона евро за 2015 година. Позицията на ЕП беше приета с 464 гласа „за“, срещу 186 „против“ и 46 „въздържал се“.
„Само с 1% от европейския брутен национален доход европейският бюджет може да даде тласък на националните бюджети и да окуражи растежа и заетостта. Нашите приоритети са същите като тези на Съвета, но Съветът не желае да ги финансира“, заяви по време на дискусията главният докладчик по проектобюджета за 2015 г. Ейдер Гардиасабал (С&Д, Испания).
Европейският парламент отхвърли като цяло всички съкращения на бюджета на страните членки спрямо официалното предложение на Комисията и поиска допълнително финансиране, за да бъдат подкрепени икономическият растеж и създаването на работни места, както беше препоръчано от комисията по бюджети.
Малките и средните предприятия, изследователските и научните програми, включително програмата за образователен обмен „Еразъм+“, трябва да получат 190,5 млн. евро повече, заявиха европейските депутати.
Допълнителни средства ще получат и финансовите надзорни агенции (6,1 млн. евро), земеделците и рибарите, пострадали от руското ембарго върху износа (30 млн. евро), както и европейските фондове за подпомагане на най-нуждаещите се граждани (16,7 млн. евро), реши Парламентът.
Парламентът гласува 400 млн. евро повече, отколкото беше първоначално предложено от Комисията, за да може ЕС да изпълни своите международни ангажименти, в това число и за подкрепа на сирийските бежанци, на Украйна и на Палестина.
За да плати сметки към местните власти, към малките предприятия и към други бенефициенти за 2014 г., Европейската комисия бе принудена да поиска допълнително финансиране под формата на проект за коригиращ бюджет.
„Трябва да постигнем съгласие за коригиращите бюджети, преди да започнат преговорите със Съвета за Бюджет 2015 — това е позиция, подкрепяна единодушно от всички политически групи“, заяви докладчикът Жерар Дьопре (АЛДЕ, Белгия) по време на дебата във вторник.
За да ограничи разрастването на кризата в разплащанията, която започна да набира скорост през 2010 г. и достигна 25 млрд. евро през 2014 г., Парламентът гласува 4 млрд. евро за извънредни плащания през 2015 година.
На 28 октомври ще започнат трите седмици на помирителна процедура със Съвета, за да могат двете институции да постигнат консенсус до 17 ноември. По план, бюджетът за следващата година трябва да бъде одобрен от Парламента и подписан от председателя му на 26 ноември.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
