Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
ЕС отпуска 24,4 млн. евро за изследвания на ебола
четвъртък, 23 Октомври, 2014 - 13:32
Секция:
Днес Европейската комисия обяви, че ще предостави 24,4 млн. евро от бюджета на ЕС за спешно необходими изследвания във връзка с болестта ебола, съобщава Рапид. Финансирането ще бъде отпуснато на пет проекта — от мащабно клинично изпитване на евентуална ваксина до тестване на съществуващи и нови лекарствени средства за лечение на ебола. Средствата по линия на Хоризонт 2020 — програмата на ЕС за научни изследвания и иновации — се отпускат по бърза процедура, за да се започне работа възможно най-бързо. Комисията също така работи с представители на промишлеността по по-нататъшното разработване на ваксини, лекарства и методи за диагностициране във връзка с ебола и други хеморагични заболявания в рамките на Инициативата за иновативни лекарства.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви: „В случая с ебола се надпреварваме с времето и трябва да реагираме не само на извънредната ситуация, но същевременно да имаме отговор в дългосрочен план. Затова с удоволствие съобщавам, че ще предоставим допълнително финансиране в размер на 24,4 млн. евро, с което ще бъдат ускорени някои от най-обещаващите научни изследвания за разработване на ваксини и лекарства“.
„Едно от най-важните послания към представителите на международната общност, които се събират днес в Женева по инициатива на СЗО, е, че трябва да засилим медицинските изследвания във връзка с ебола“, каза комисарят по въпросите на изследванията, науката и иновациите Мойра Гейгън-Куин. „Във финансираните проекти участват най-добрите изследователи и представители на индустрията, за да поведат битката срещу тази смъртоносна болест.“
Финансирането ще бъде предоставено, след като екипи от целия ЕС и множество страни извън Съюза направиха предложения, които бяха оценени от независима експертна група.
Професор Питър Пайът, директор на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, който е един от откривателите на ебола, заяви по повод на съобщението за това финансиране: „Приветствам решителните действия на Комисията в подкрепа на редица клинични изпитвания и изследвания на вируса Ебола като част от приноса на Европа за прекратяване на кризата с ебола, която вече отне живота на толкова много хора“.
Комисията също така поиска Партньорството за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни (EDCTP) да включи в работния си план новопоявили се епидемии, засягащи Африка, включително ебола. Това ще даде възможност на EDCTP да финансира клинични изпитвания във връзка с лекарства, ваксини и методи за диагностициране чрез бъдещи покани.
Съобщението на Комисията бе направено по време на домакинстваната от СЗО среща на високо равнище в Женева днес, в която участват представители на международната общност и на промишлеността. На тази среща ще бъдат обсъдени достъпът до ваксини, които са в последен етап на разработване, финансирането на кампании за имунизация, както и подготовката, регламентирането и производственият капацитет на клинични изпитвания и свързаните с тях обезщетения.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
