Вие сте тук

ЕС финансира ключови инфраструктурни проекти за енергетиката на България

четвъртък, 30 Октомври, 2014 - 10:54

Държавите членки на Европейски съюз се договориха в сряда да отпуснат 647 милиона евро в подкрепа на ключови приоритетни инфраструктурни проекти в областта на енергетиката. Основната част от средствата се предоставят за проекти в газовия сектор и за пренос на електроенергия в региона на Балтийско море и в Източна и Югоизточна Европа, съобщава ЕК.

Сред одобрените проекти са и 5 обекта в България за над 4 милиона евро. Европейските средства ще финансират проектни проучвания за изграждането на интерконекторна газова връзка между България и Турция, за построяването на ВЕЦ "Яденица", както и на далекопроводни връзки от ТЕЦ "Марица Изток" към различни части на страната.

Европейско финансиране, отпуснато на Гърция, предвижда и строителството на връзка от ТЕЦ "Марица Изток" към гръцката електропреносна мрежа.

Финансираните 34 проекта са избрани от общо 248 в цяла Европа, определени като приоритетни от страните-члеки и Европейската комисия. Списъкът с тях беше публикуван през октомври 2013 г.

Финансирането се осигурява по програма на ЕС, наречена „Механизъм за свързване на Европа“.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.