Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България не е изпращала искане за включване в банковия надзор
вторник, 4 Ноември, 2014 - 10:43
Секция:
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Паунова взе участие в изслушването на председателя на Надзорния съвет на единния надзорен механизъм Даниел Нуи в икономическата комисия на Европейския парламент. То се проведе само един ден преди ЕЦБ да поеме прекия надзор върху най-големите финансови институции в страните от Еврозоната, като основна тема на обсъжданията бяха резултатите от финансовия преглед на най-големите европейските банки, който установи, че 24 от тях не разполагат с необходимите капиталови резерви, за да запазят своята стабилност при влошаване на икономическата ситуация.
В своето изказване Ева Паунова обърна внимание на факта, че българската банкова система устоя на най-тежката финансова криза и преди масовото изтегляне на депозити от Корпоративна търговска банка беше смятана за стабилна и добре капитализирана. Тя добави, че оповестеният в края на октомври доклад, който стига до заключението за необходимост от обезценка на активите на банката в размер на 4.2 млрд. лева, повдига сериозни въпроси за качеството на банковия надзор в България. "Още през юли бе постигнат широк консенсус между политически лидери и експерти за стартирането на процедурата по присъединяване на България към единния надзорен механизъм. Българската народна банка съобщи на 15 юли, че е осъществила контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, но след това се възцари мълчание относно действията за постигане на напредък по тази цел“, подчерта Паунова.
Българският евродепутат припомни, че третият и четвъртият надзорни доклади на ЕНМ отбелязват, че някои държави-членки неофициално са изразили интерес за присъединяване към механизма и се организират двустранни срещи. "В тази връзка бих искала да знам дали ЕЦБ е запозната със ситуацията в България и дали следи развитието й? Провеждани ли са вече двустранни срещи и готова ли е ЕЦБ да окаже съдействие за подготвяне на промени в банковото законодателство?"
В отговор Даниел Нуи посочи, че ЕЦБ следи внимателно случващото се в България и изтъкна необходимите процедурни стъпки за присъединяването на България към единния надзорен механизъм. "Първата стъпка е изпращането на официално уведомление поне 5 месеца преди желаната дата за присъединяване. Досега не сме получили подобно уведомление, но ние сме готови да сътрудничим на колегите от България при необходимост. В случай, че са провеждани някакви срещи на този етап мога да кажа, че те са били само неформални“, подчерта Нуи.
Изграждането на единен банков надзор, който отговаря за идентифицирането на рискови банки, цели да засили стабилността на финансовата система в ЕС. Това бе едно от дългогодишните искания на Европейския парламент и е основополагаща крачка към банков съюз в Европа.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
