Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Мария Габриел: Младите лидери от ЕС и Северна Африка могат да възродят партньорството за Средиземноморието
сряда, 12 Ноември, 2014 - 15:40
Секция:
Ръководителят на българската делегация в ЕНП и зам.-председател на Групата на ЕНП Мария Габриел участва във Форума за млади лидери ЕС – Магреб, който обедини млади хора от Тунис, Мароко, Алжир, Либия и държавите-членки на ЕС. Евродепутатът дискутира с участниците ролята на новия Европейски парламент в отношенията със страните от Магреб.
Мария Габриел подчерта, че се отваря възможност за младите лидери да бъдат част от новият тласък в работата по европейската политика за съседство и партньорство за Средиземноморието. "Съществуват нови възможности, след като новата Европейска комисия обяви намерението си да преразгледа европейската политика за съседство, а европейците са наясно за стратегическото значение на южните ни съседи след събитията в Украйна и с оглед рисковете в областта на енергетиката. Младите хора са тези, които успешно могат да се възползват от тези възможности”, заяви евродепутатът.
Тя наблегна на няколко фактора, които трябва да са в основата на отношенията между ЕС и Магреб: консолидирането на демокрацията и икономическите и социалните реформи; регионалната стратегия за сигурност; общото и интелигентно управление на миграционните потоци; процесът на интеграция на Магреб; безработицата сред младите хора.
В дискусията след изказването на Мария Габриел, участниците поставиха въпроси за сътрудничеството в енергетиката, търговията и сигурността. Обсъден беше и опитът от демократичните преходи в европейските страни, сред които и България. Евродепутатът очерта трудностите пред прехода у нас, който показа, че крайностите не са печелившата формула. Тя отбеляза важността на правилните поуки от миналото, на база на които следва да се гледа напред, избягвайки попадането в плен на отрицанието на предишните режими.
„Голямото предизвикателство за ЕС е да се възприема като пълноправен актьор в региона на Средиземно море, като включва държавите-членки на север и на изток. Страните от Магреб е важно да се насочат към нови партньори в ЕС, освен тези, с които споделят исторически и миграционни връзки, които понякога са трудни за преодоляване.”, добави в заключение Мария Габриел.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
