Вие сте тук

Евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев представи в Брюксел кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица 2017

четвъртък, 13 Ноември, 2014 - 14:20

Премиерът Бойко Борисов и българският комисар Кристалина Георгиева подкрепиха кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица през 2017 година. Това стана ясно по време на кръглата маса "Активна младеж чрез социални иновации", която организира в Европейския парламент в Брюксел снощи българскияят евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев заедно с Община Варна и кмета Иван Портних.  Събитието бе в подкрепа на кандидатурата на гр. Варна за Европейска младежка столица 2017 и представи темата на кандидатурата, а именно – социалните иновации и предприемачество в контекста на младите хора в Европа и тяхното активно участие в гражданския и политическия живот.

Подкрепата си за Варна изразиха български евродепутати от различни политически групи, като участие в кръглата маса взеха и Момчил Неков (група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), Мария Габриел (ЕНП), Илхан Кючюк (АЛДЕ) и Ева Паунова (ЕНП). Специален гост на събитието беше българският еврокомисар Кристалина Георгиева. На представянето на кандидатурата присъстваше и екипът, работил по инициативата.

В своето приветствие домакинът Емил Радев (ГЕРБ) наблегна на образованието като фактор за справяне с младежката безработица. "Образование, което да възпитава у младите хора предприемачески дух; образование, което да ги възпитава да бъдат доброволци и да развиват социално полезна дейност; образование, което да допринесе за развитието на иновациите", подчерта Радев.

В писмо, изпратено до кмета на Варна Иван Портних и представено по време на събитието, министър-председателят на България Бойко Борисов също подкрепи каузата. "Варна е пресечна точка на пътя между Близкия Изток и Западна Европа, затова чрез престижната титла градът ще получи шанса да стане медиатор между тях и по отношение на младежките политики - един истински европейски център на младежка енергия", пише в писмото си Бойко Борисов.

Кметът на Варна Иван Портних допълни, че социалните иновации възпитават отговорност и заяви, че Варна непрекъснато търси и намира решения за устойчиво намаляване на младежката безработица, нови възможности пред бизнеса, насърчаване наемането на младите, развитие на социалното предприемачество сред младежите.

Кръглата маса се проведе в три панела "Социални иновации", "Социално предприемачество" и "Участието на младите", като сред говорителите бяха още  д-р Харуун Саад (мрежа ЛУДЕН), Джон Халоран (изпълнителен директор на Европейска социална мрежа) и Хана Угрон (представител на Клуж-Напока - Европейска младежка столица 2015).

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.