Вие сте тук

Доналд Туск подкрепи влизането ни в Шенген

петък, 5 Декември, 2014 - 10:24

 „Най-важното нещо бе, че за мен като нов председател на Съвета, виждам един много решен да продължи реформите в България премиер. И мисля, че българите и лично премиерът знаете, че аз съм категоричен поддръжник на България и оценявам амбициозността на новото правителство“. Това заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск след срещата си с министър-председателя Бойко Борисов и вицепремиера Меглена Кунева в Брюксел, съобщава правителствената пресслужба.

Туск каза още, че той знае, че България е добре подготвена за Шенген. „И ако си спомняте, аз бях най-категоричният поддръжник на България и Румъния в този аспект. Не е лесна ситуацията, знаете че някои колеги изпитват може би страхове или са скептично настроени, но съм сигурен, че ще намерим решение. Може би не утре, но говорихме евентуално за Европейския съвет през март. Но съм уверен, че трябва да намерим най-доброто решение, защото смятам, че доброто решение е добро и за Европа, и за България“, коментира още Доналд Туск.

Министър-председателят Бойко Борисов заяви, че по време на срещата вицепремиерът Кунева е представила перфектно позицията и очакванията на България за членството ни в Шенген пред председателя на Европейския Съвет. По-късно днес Борисов и вицепремиерът Ивайло Калфин също ще разговарят по темата Шенген и с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. Премиерът коментира също, че Европа очаква от България да възстановим доброто реноме, което имахме преди година и половина. „Очакват от нас да работят всички фондове, да се случват европейските проекти, да бъдем прогнозируеми, да си свалим дефицитите в рамките на Лисабонския договор и Маанстихските критерии. В същото време всички знаят през какви трудни периоди мина България, колко трудно се сформира правителство и се стараят да подпомогнат стабилността“, подчерта още Борисов.

По отношение на изявленията от представители на Русия за прекратяването на проекта „Южен поток“, българският премиер припомни, че той работи по документи. „С колегите полагаме огромни усилия да направим „Южен поток“ не необратим процес, а да се случи. Защото винаги сме заявявали, че той е полезен за България, полезен е и за Европа. Не виждам защо се прибързва с тези изказвания, още повече в момент, в който полагаме усилия и на 9 декември ще има среща на най-високо ниво, за да се видят пасивите и активите в този проект за Европа. Усещам преса без да има нужда от нея“, подчерта Бойко Борисов.

Вицепремиерът Меглена Кунева заяви, че за да имаме добре развита икономика и български и чужди инвеститори, които да увеличават постъпленията в хазната и доходите на населението, България трябва да е в Шенген. „Няма никакви причини да не сме в Шенген и трябва да бъдем разпознати като страна с функционираща съдебна система. Стигнали сме етапа, в който всички разбират това, включително и в парламента всички големи партии са готови да подкрепят съдебната стратегия. Когато я приемем и когато получим потвърждение и от магистратите, аз мисля че от там връщане назад няма. Това, че премиерът Борисов се ангажира пред всички институции с въпросите, свързани с Шенген, със съдебната реформа и с енергетиката и икономиката на страната, дава много добра платформа за работа от тук нататък“, подчерта Меглена Кунева. Вицепремиерът припомни, че България е подложена на стрестест по отношение на миграционния натиск и го изпълняваме както трябва. „България не е искала и средства от ЕС заради сериозната икономическа криза, през която минава Европа, но настояваме да ни се разчисти пътят за Шенген, който сме очертали сами и на който сме стъпили здраво“, заяви Кунева.

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.