Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Приет е доклад за изпълнението на Плана за действие за 2014 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС
сряда, 10 Декември, 2014 - 13:53
Секция:
Правителството одобри доклад за изпълнението на Плана за действие за 2014 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС. Документът обхваща периода до 30 ноември, съобщава правителствената пресслужба.
Планът включва 219 мерки, от които 189 са със срок на изпълнение до 30 ноември 2014 г. От тях 52 не са изпълнени в срок, което е 27,5% неизпълнение. За сравнение, процентът неизпълнени мерки в края на първото тримесечие на годината е 50,5, за второто тримесечие – 39,6, а за третото – 28. Въпреки предсрочното разпускане на 42-ото Народно събрание, процентът на неизпълнение намалява през третото тримесечие поради ускореното приемане на мерки, които са с подзаконов нормативен характер. Независимо от постигнатия напредък обаче, загриженост предизвиква обстоятелството, че 19 от неизпълнените мерки са законопроекти, които са внесени, но не са приети от парламента, като 11 тях са свързани със стартирали процедури за нарушения. Въпреки конституирането на 43-ото Народно събрание, за повечето от тези законопроекти няма планиран график за повторното им внасяне в НС. Докладът отчита необходимостта от спешни действия от страна на отговорните министерства за внасянето им във възможно най-кратки срокове в НС.
Неизпълнените мерки от Плана за действие до края на 2014 г. ще бъдат прехвърлени в Плана за действие за 2015 г. със срок за изпълнение до 31 януари 2015 г.
Табло №30 с директивите в областта на вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), което отразява степента, в която държавите членки са въвели директивите на ЕС в областта на вътрешния пазар, ще отчете броя нетранспонирани директиви с краен срок до 31 октомври 2014 г. За България невъведени към момента остават 11 директиви от общо 1246 – т. е. дефицитът ни по въвеждането е 0,9 на сто.
Въвежда се практиката Министерският съвет да се информира ежемесечно за изпълнението на Плана, което се очаква да има положителен резултат върху навременното изпълнение на заложените мерки и да допринесе за подобряване на планирането на работата и междуведомствената координация.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
