Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Мария Габриел: Жените имат ключова роля за развитието на селските райони
четвъртък, 11 Декември, 2014 - 10:46
Секция:
В Брюксел се проведе кръгла маса за положението на жените в селските райони, организирана от женската структура на Копа Кожека - най-голямата земеделска организация в Европа. Форумът събра жени фермери от държавите-членки на ЕС и представители на европейските институции, за да анализират положението на жените в стопанствата и условията на труд и възможностите на равнище ЕС за предоставяне на конкретни стимули в тяхна подкрепа.
Специално участие в срещата взе Мария Габриел, член на Комисията по правата на жените и равенството на половете, която беше член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в първия си мандат в Европейския парламент.
„Жените са гръбнакът на селското стопанство и развитието на селските райони. Трябва да вдигнем завесата пред тях и дадем възможност да развият потенциала си, така че да не бъдат просто работна сила във ферми, предавани от баща на син”, призова евродепутатът.
Тя открои няколко предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да може жените да разгърнат пълния си потенциал. На първо място е участието на жените при взимането на политически, икономически и социални решения. Необходимо е да участват във вземането на решения, които пряко ги засягат, като например изработването на националните програми за земеделие и развитие на селските райони.
Следващо предизвикателство е инфраструктурата и достъпа до обществени услуги, които да позволят по-добро качество на живот в селските райони и съчетаването на професионалния и семейния живот. „Нужно е да увеличим възможностите за отглеждане на деца, за достъп до образование, обучение и здравеопазване. Селският живот не трябва да бъде синоним на изолация и изостаналост. Достъпът до високоскоростен интернет също е важен въпрос не само за подобряване на качеството на живот в селските райони и борбата с цифровата изолация, но и защото интернет предлага нови икономически възможности за земеделските производители”, подчерта Мария Габриел.
На трето място тя посочи значението на солидарността между жените в селските райони за подобряване на положението им. Необходими са споделяне на добри практики и обмяна на опит с тези, които вече са проправили успешни пътеки и постигнали добра реализация.
„Най-голямото предизвикателство е информацията и увеличаване на обществената чувствителност. Обществото като цяло трябва да осъзнае и признае ключовата роля на жените за развитие на селските райони, а мъжете да станат основни застъпници на тази тяхна роля”, заключи Мария Габриел, ръководител на българската делегация в ЕНП и зам.-председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент.
Кръглата маса бе последвана от презентация на Европейската комисия и изложения за сравнение на ситуацията в отделните страни-членки.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
