Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
По-информативни етикети на храните за европейските потребители от 13 декември 2014 г.
четвъртък, 11 Декември, 2014 - 13:25
Секция:
От 13 декември 2014 г. новите правила на ЕС за етикетиране, приети от Комисията през 2011 г., ще гарантират на потребителите по-ясна, по-подробна и точна информация за съдържанието на хранителните продукти и ще им позволят да правят информиран избор за консумираните от тях храни, съобщават от ЕК.
Витянис Андрюкайтис, европейският комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните, заяви: „От 13 декември 2014 г. европейските граждани ще видят резултатите от полаганите в продължение на години усилия за подобряване на правилата за етикетиране на храните. Ключовата информация за съдържанието вече ще се отбелязва по-ясно върху етикетите, а това ще помогне на хората да правят информиран избор за храните, които купуват. Благодарение на новите правила потребителите са поставени на първо място и получават по-ясна информация по начин, който не затруднява предприятията.“
Част от основните промени в правилата за етикетиране са изброени по-долу:
По-четливa информация (въвежда се минимален размер на шрифта за задължителната информация);
По-ясно и унифицирано представяне на алергените (напр. соя, ядки, глутен, лактоза) при предварително опакованите храни (видимо открояване от останалата информация чрез шрифт, стил и цвят на фона) в списъка на съставките;
Задължителна информация за алергените при храните, които не са предварително опаковани, включително в ресторанти и кафенета;
Изискване за представяне на определена информация за хранителната стойност на по-голямата част от предварително опакованите преработени храни;
Задължителна информация за произхода на прясното свинско, овче, козе и птиче месо;
Еднакви изисквания за етикетиране при пазаруване по интернет, от разстояние и от магазина;
Списък на специално създадените наноматериали в съответните съставки;
Конкретна информация за растителния произход на рафинираните масла и мазнини;
По-строги правила за предотвратяване на подвеждащи практики;
Посочване на съставката заместител при „имитациите“ на храни;
Ясно указване на „формовано месо“ или „формована риба“;
Ясно указване на размразените продукти.
Правилата за задължителното обозначаване на хранителната стойност върху етикетите на преработените храни ще се прилагат едва от 13 декември 2016 г.
Стопанските субекти от хранителната промишленост разполагат с три години, за да осигурят плавен преход към новия начин за етикетиране на предварително опакованите храни и на тези, които не са предварително опаковани. Освен това регламентът предвижда клауза за изчерпването на складовите наличности на храните, които са пуснати на пазара или етикетирани преди 13 декември 2014 г. (N.B. това не включва изчерпването на наличните етикети).
Комисията работи заедно с предприятията, за да гарантира бъдещото правилно прилагане на новите изисквания. В момента се разработва и база данни за ЕС, която да улесни идентифицирането на всички правила за задължително етикетиране на равнище ЕС и на национално равнище. Това ще позволи на всички стопански субекти и МСП от хранителната промишленост да правят справки, използвайки лесно за употреба средство. Предвижда се работата по базата данни да продължи през 2015 г.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
