Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Меглена Кунева: България трябва да обсъжда проекти със съседните си страни по плана „Юнкер“
сряда, 17 Декември, 2014 - 09:32
Секция:
България трябва да инициира по плана „Юнкер” обсъждане на съвместни със съседните си страни проекти, които да са едновременно в полза за България, но и с добавена стойност за ЕС. Това заяви вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева след края на Съвета по общи въпроси в Брюксел, съобщава правителствената пресслужба.
Кунева посочи, че вече започват да се оформят регионални коалиции за съвместни проекти по плана, който има за цел да мобилизира инвестиции в ЕС в размер на 315 млрд. евро за три години. Като пример тя посочи съвместните проекти на Германия и Франция, на прибалтийските страни и на северните държави-членки на Съюза. По думите й съвместните проекти биха били по-лесно одобрени от Европейската комисията и биха привлекли по-лесно частни инвестиции. Като възможни сфери тя посочи инфраструктурата и енергийните проекти. Кунева отбеляза, че в рамките на Съвета е провела първоначални разговори с министрите на съседните страни.
По отношение на газовия разпределителен възел или т. нар. газов хъб на Черно море, Кунева коментира, че идеята е добра и за нея трябва да се търси подкрепа. Всеки проект, който е стратегически за България и ще допринесе за енергийната сигурност на страната, трябва да получи възможност, посочи тя.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
