Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Българите най-малко искат да се оказва помощ на развиващите се страни
понеделник, 12 Януари, 2015 - 16:59
Секция:
Комисарят по международно сътрудничество и развитие Невен Мимица представи изследване на "Евробарометър", посветено на отношението на европейските граждани към политиката на развитие в началото на Европейската година за развитие, съобщават от ЕК.
Броят на европейците, които подкрепят увеличаването на помощта за развитие се е повишил значително и гражданите на ЕС имат положително отношение по политиката за развитие и сътрудничество. 67% от анкетираните в Европа смятат, че помощта за развитие следва да се увеличи - по-висок процент в сравнение с последните години, въпреки икономическите трудности. 85 % от анкетираните смятат, че е важно да се помогне на хората в развиващите се страни.
Респондентите в България са сред най-неоптимистично настроените относно помощта за развитие, а също така са най-малко склонни да бъдат лично ангажирани по отношение на подпомагането на развиващите се страни. Освен респондентите в Естония, респондентите в България са най-малко склонни да заявят, че помощта за хората в развиващите се страни е важна (74%), което е доста под средната стойност за ЕС от 85%. Те също така са най-малко склонни – отново освен тези в Естония – да заявят, че справянето с бедността в развиващите се страни трябва да е един от основните приоритети на тяхното правителство (24%). Те също така са по-малко склонни – спрямо средната стойност за ЕС – да заявят, че това трябва да бъде един от основните приоритети на ЕС (54%).
България е единствената страна-членка на ЕС, в която по-малко от половината от всички респонденти са съгласни, че помощта за развитие трябва да се увеличи или до обещания размер или с повече отколкото е било обещано (35%). Този резултат, въпреки че е нисък, все пак представлява увеличение с пет процентни пункта спрямо 2013 г. Непроменен, обаче, остава фактът, че респондентите в България са най- склонни в ЕС да заявят, че помощта трябва да бъде намалена, защото ЕС вече не може да си го позволи (27%).
По-малко от един на всеки пет респондента в България смята, че отделните граждани могат да изиграят роля при справянето с бедността в развиващите се страни (17%) – най-ниското ниво сред всички страни-членки на ЕС. Всъщност, България е единствената страна-членка на ЕС, в която по-голямата част от респондентите (55%) посочват, че са напълно несъгласни с това, че отделните граждани могат да играят роля при справянето с бедността в развиващите се страни. Заедно с респондентите в Португалия, респондентите в България са най-малко склонни в ЕС да бъдат готови да плащат повече за продукти или хранителни стоки от развиващите се страни (по 18% и в двете страни). Освен това, те също така са най-малко склонни лично да участват в подпомагането на развиващите се страни (5%).
Респондентите в България, в сравнение с целия ЕС, в най-малка степен знаят къде отива националната помощ или помощта, предоставяна от ЕС. В допълнение, най- голямото увеличение сред всички държави-членки по отношение на дела на респондентите, които заявяват, че не знаят нищо за това къде отива националната или предоставяната от ЕС помощ за развитие (съответно с 14 и 18 процентни пункта), е регистрирано в България.
Както навсякъде в ЕС, по-младите респонденти (на възраст между 15 и 24 г.) в България като цяло са по-положително настроени относно въпросите, свързани с развитието. Например, младите респонденти са по-склонни в сравнение с по- възрастните респонденти (на възраст над 25 г.) да заявят, че помощта за хората в развиващите се страни е важна (85% спрямо 75%).
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
