Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
България под номер 100 по свобода на словото
понеделник, 12 Януари, 2015 - 10:19
Секция:
България изпадна във втората половина по свобода на словото.Това показва годишният доклад World Press freedom 2014 на международната организация "Репортери без граници", съобщава бТВ.
Страната ни заема 100 място от общо 180 държави. Пред нас са страни като Ботсвана, Самоа, Тринадад и Тобаго, Папуа и Нова Гвинея, Хаити, Нигер и други.
Класацията се оглавява от Финландия, в първата петица са още Нидерландия, Норвегия, Люксембург, Андора. Петте в дъното са Сомалия, Сирия, Туркмения, Северна Корея и последната Еритрея.
Почти всички бивши съветските сателити в Централна и Източна Европа са далеч пред нас. При съседите ни пък класацията е следната: Румъния е 45-та, Сърбия – 54, Хърватия - 65, Босна - 66, Албания - 85, Гърция - 99, Македония - 123, Турция – 154-та.
Любопитното е, че САЩ са 64-ти. В същото време Украйна е 127, а Русия 148-а.
В доклада се посочва отрицателното въздействие на конфликтите върху свободата на словото. В немалко държави факторът национална сигурност се тълкува прекалено широко и в ущърб на правото за информираност. "Тази тенденция представлява растяща заплаха в световен мащаб и дори застрашава свободата на информацията в страни, считани за демокрации", изтъква се в изследването.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
