Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Приет е Планът за действие през 2015 г. с мерките, произтичащи от членството на България в ЕС

Кабинетът прие План за действие за 2015 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз. Той е изготвен на основата на предложенията на работните групи към Съвета по европейски въпроси (СЕВ) и е одобрен от Съвета, съобщава правителствената пресслужба.
Планът съдържа 373 мерки, включващи и подготовката на българските позиции за 100 заседания на Съвета на Европейския съюз.
Останалите 273 мерки са свързани с изготвянето на нормативни актове, въвеждащи изискванията на директиви на ЕС със срок за транспониране през настоящата година и до края на месец април 2016 г., както и директиви, чиито срок за транспониране е изтекъл, но все още не са въведени. Чрез тях ще се осигури прилагането на учредителните договори, регламентите и решенията на ЕС, както и с изпълнение на поети ангажименти в рамките на Пилотния проект за правото на ЕС или в рамките на процедури за нарушения по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС. Мерките в Плана са свързани и с докладване на ЕК и/или задължение за предоставяне на информация, съгласно учредителните договори, директивите, регламентите и решенията на ЕС.
През 2015 г. ще продължи ежемесечното отчитане на Плана за действие в рамките на Съвета по европейските въпроси и на Министерския съвет.
На днешното си заседание правителството одобри и доклада за изпълнението към края на годината на Плана за действие за 2014 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС.
Планът за 2014 г. включва 219 мерки, от които 160 са изпълнени към 31 декември 2014 г., а 59 не са изпълнени в срок, което е 26,9% неизпълнение. За сравнение, неизпълнените мерки в края на първото тримесечие на годината са 50,5%, за второто тримесечие – 39,6%, а за третото – 28 на сто. Неизпълнените мерки са прехвърлени в Плана за действие за 2015 г.
Върху неизпълнението все още влияние оказва предсрочното разпускане на парламента, но вече е в ход повторното внасяне на неприетите от 42-ото Народно събрание законопроекти в 43-ото НС.
През месец февруари 2015 г. се очаква да бъде публикувано Табло №30 с директивите в областта на вътрешния пазар (Single Market Scoreboard), което ще отчете степента, в която държавите-членки са въвели директивите на ЕС в областта на вътрешния пазар с краен срок до 31 октомври 2014 г. За България невъведени останаха 11 директиви от общо 1246, като дефицитът по въвеждането е 0,9 на сто.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.