Вие сте тук

Заплахата за енергийната сигурност на България – в центъра на обсъжданията на Европейския енергиен съюз

вторник, 27 Януари, 2015 - 11:54

На извънредно заседание на Постоянната Комисия по индустрия, енергетика и изследвания, вицепрезидентът на Европейската комисия Марош Шефкович представи актуален преглед на предстоящата инициатива за създаването на Европейски енергиен съюз.

Очаква се Комисията да излезе с официално предложение по този въпрос през месец февруари. Целта на Енергийния съюз ще бъде да обедини ресурсите на страните- членки, които да комбинират своите енергийни инфраструктури. Сред другите важни задачи ще бъдат намаляването на зависимостта на Европейския съюз от вноса на горива и газ, като в същото време продължи борбата с изменението на климата чрез използването на  повече енергия от възобновяеми източници и засилване на политики за енергийна ефективност.

В дискусията участва евродепутатът Владимир Уручев(ЕНП-ГЕРБ), който засегна темата със сигурността на газовите доставки за Европа в условията на задълбочаващия се конфликт между Русия и Украйна и в контекста на спирането на Южен поток. Той подчерта, че сигурността на газоснабдяването за Югоизточна Европа е застрашенa заради систематично водена от Русия политика за елиминиране на Украйна като транзитна страна на руски газ за европейските потребители. Г-н Уручев обърна внимание на факта, че  този  маршрут е единстве н за няколко страни-членки, в това число и за България,  и към момента няма изградена подходяща инфраструктура, нито източници, които да заместят при необходимост  сегашните газови доставки. Българският евродепутат поиска информация за планираните от ЕК стъпки за преодоляване на  заплахата за енергийната сигурност на региона, тъй като „излизането от тази ситуация не е по силите на отделните страни и изисква координирани усилия и мерки на европейско ниво“.

По отношение на сагата с Южен поток, комисар Шефкович коментира, че сегашната геополитическа ситуация изисква да се приспособим към новите реалности, да се изработи Генерален план за енергийната сигурност на този регион и последователна енергийна дипломация. В тази връзка той припомни, че в знак на поетия по-рано към българския премиер Борисов ангажимент,  на 9 февруари ще се проведе работна група на високо равнище в София, в която ще се включат представители на всички засегнати от спирането на проекта държави. Сред водещите теми ще бъдат изграждането на интерконекторни връзки, диверсификацията на газовите доставки и търсенето на цялостно решение на енергийната сигурност на региона.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.