В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
Вие сте тук
В сряда ще се проведе нова лидерска среща за Украйна
понеделник, 9 Февруари, 2015 - 09:47
Секция:
Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко планират да се срещнат в сряда в Минск, за да обсъдят украинската криза, съобщи говорителят на германдския канцлер Щефан Зайберт, предаде БНР.
В неделния си телефонен разговор четирима лидери са се договорили да проведат среща в Нормандски формат в сряда в столицата на Беларус. Зайберт уточни, че представителите на сеператистките области в Украйна, на ОССЕ и Русия също трябва да се срещнат в Минск до сряда.
Украинският президент Петро Порошенко заяви, че в разговора е бил постигнат напредък и изрази надежда, че срещата в Минск ще доведе до бързо и безусловно примирие между враждуващите страни.
Руският лидер Владимир Путин потвърди информацията за срещата в сряда, но добави, че тя ще се състои,ако страните успеят да договорят позициите си дотогава:
Договорихме се да се опитаме да организираме среща в Минск. Ориентираме се към сряда, ако за това време успеем да съгласуваме редица позиции, които напоследък интензивно обсъждаме.
Продължават международните усилия за намиране на мирно решение на кризата в Украйна. Американският държавен секретар Джон Кери отрече Вашингтон и Брюксел да са разединени в позициите си по украинската криза:
Нека уверя всички, че няма разделение, няма разединение. Постоянно чувам как хората се опитват да създадат такова. Обединени сме, работим задружно и всички сме на мнение, че това препятствие не може да бъде преодоляно с военна сила. Единни сме в дипломацията си.
Изявлението на Кери на конференцията за сигурността в Мюнхен беше по повод критиките на американски сенатори, че Германия и други европейски страни се противопоставят на въоръжаването на украинската армия.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
