Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Парламентът прие програмата си за работа по европейски въпроси
петък, 27 Март, 2015 - 09:45
Секция:
Депутатите приеха програмата на НС за работа по въпросите на ЕС. Сред приоритетите са Стратегия "Европа 2020", Европейската програма за миграцията и за сигурност и присъединяване на България към Шенгенското пространство. Програмата беше приета с резерви, изразени от страна на "Атака" и БСП, коментира БНР.
30 са точките в програмата, но с приемането от БСП обясниха, че управляващите нямали намерение да поставят важни въпроси като трансатлантическото сътрудничество и разширяването на ЕС. От БСП припомниха, че подписването на трансатлантическото сътрудничество е сред приоритетите на латвийското председателство и че България има повод да обсъжда разширяването на ЕС, тъй като граничи с три държави, които са кандидати за членство.
Депутатите не приеха и предложението на "Атака" от програмата да отпадне въпросът, свързан с прегледа на процеса за вземане на решения относно ГМО. Зад отказа от "Атака" заподозряха възможност темата да бъде преразгледана, тъй като в България има мораториум за ГМО.
В програмата не залегна и предложението на Реформаторския блок да присъства и темата за подкрепа и насърчаване на развитието на образованието и науката.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
