Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Стотици българи се хванаха на Голямото хоро на "Гранд плас" в Брюксел
понеделник, 27 Април, 2015 - 09:21
Секция:
Стотици любители на народните танци се стекоха в центъра на Брюксел – на площад "Гранд плас"– за да се хванат на традиционното Голямо хоро. За трета поредна година хорото поведе заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Последваха я посланиците в Белгия на няколко балкански държави, българският заместник-министър на културата доц. д-р Бонка Петрунова и евродепутатът Ева Паунова, специални гости на проявата, съобщават от ЕК.
"Днес отбелязваме десет години от подписване договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Радвам се, че на този ден ще извием българско хоро в сърцето на европейската столица", каза от сцената г-жа Кристалина Георгиева и даде начало на Голямото хоро.
Както и предишни години, и този път тон за хорото дадоха солистите на прочут български ансамбъл за народни танци, фолклорен ансамбъл "Ботевград". Музикантите засвириха типични български мелодии, а техните колеги-танцьори се смесиха с ентусиазираната публика. Освен българи, които добре познават танцовите стъпки, на хорото се хванаха и много чужденци, жители и гости на Брюксел. За тях това беше първа среща с българската култура и народно изкуство. Сред най-атрактивните участници бяха изпълнители от любителски танцови групи от Белгия, облечени в народни носии. В събитието участваха и фолклорни ансамбли от Албания и Турция.
Целта на Голямото хоро е да покаже културното богатство на България пред жителите и гостите на голям и космополитен град като Брюксел. Стремежът е повече хора да се заразят с магията на нашенските танци, у които да се затвърди положителната представа за родината ни.
Голямото хоро се организира по инициатива на г-жа Кристалина Геогриева в рамките на фестивала за балканска музика и изкуство Balkan Trafiк! и със съдействието на Министерство на културата на България.
Фестивалът Balkan Trafiк! се провежда за девета поредна година. Тази година в събитието участва сръбската легенда Горан Брегович. По-късно тази вечер в програмата ще се включат други български изпълнители - етно фюжън групата "Оратница".
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
