Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.
Вие сте тук
Стартира новата оперативна програма „Добро управление“
понеделник, 29 Юни, 2015 - 09:33
Секция:
С провеждането на първия комитет за наблюдение в петък стартира новата оперативна програма „Добро управление 2014-2020“, съобщава правителствената пресслужба.
Програмата е фокусирана върху въвеждането на електронно управление в България, както и върху развитието на държавната администрация. Акцент е поставен и върху продължаването на реформата в съдебната система и въвеждане на електронно правосъдие, повишаване на квалификацията на административните служители, както и гарантиране на стабилността на системата за управление на европейските структурни и инвестиционни фондове. Общият бюджет за изпълнението й е в размер на над 657 млн. лева, като 85% от средствата ще са от Европейския социален фонд (ЕСФ).
„Успехът на Оперативна програма „Добро управление“ е ключ към най-важните политики за правителството. Чрез нея може да бъде променено качеството на управлението”, коментира вицепремиерът по коалиционната политика и административната реформа Румяна Бъчварова при откриването на заседанието. Тя посочи, че заложените приоритети – административна реформа, електронно управление и прозрачност, дават възможности за по-ефективна държава, в услуга на гражданите, бизнеса и самата администрация.
Румяна Бъчварова определи като ключова за програмата административната реформа. По думите й, тя следва да се разбира не като рязане на щатове и структури, а да се разглежда като философия на съвременното управление и модерната държава. Вицепремиерът постави въпроса за въвеждане на централизиран подбор на персонал като възможност за доближаване начина на работа в публичната администрация до този, който се прилага в успешни структури извън нея. „Това намалява рисковете от назначения, които не отговарят на професионалните изисквания“, посочи г-жа Бъчварова.
Друга мярка за повишаване резултатността и ефективността на обществените политики, е въвеждането на оценка на въздействието на нормативните актове. Тя ще доведе и до осигуряването на стабилна и предвидима среда за правене на бизнес и ще гарантира прозрачността на управлението.
Изграждането на система за електронно управление беше откроено от вицепремиера Бъчварова като основно предизвикателство. Тя посочи, че към момента сървърите и системите на администрацията са разпръснати в повече от 1300 сгради и 2000 помещения, и едва 17 процента от администрациите споделят капацитет и ресурси между системите си. „Правителството има ясен план и приоритети за конкретни интервенции – в момента се структурира Държавна агенция за електронно управление, която да провежда и налага координирани политики за оптимизиране и стандартизиране на процесите в различните администрации”, посочи Румяна Бъчварова. Тя изтъкна също, че през второто полугодие на 2015 т. стартират множество проекти за електронизиране на най-често използваните административни услуги, за трансформиране на предоставяните удостоверителни във вътрешно-административни услуги, за консолидиране на регистри.
„Управлението ни трябва да стане потребител на тенденциите и посоките, които въвеждаме сега“, подчерта Румяна Бъчварова. Това са отварянето на голям брой бази данни, които да бъдат достъпни за гражданите и бизнеса, подобряване на капацитета на администрацията за работа и анализ на тези данни, въвеждането на споделени административни услуги, стандартизиране и модернизацията на начина на работа в администрацията.
Основен фактор за икономически растеж и степента на конкурентоспособност е не само инфраструктурата и данъчна среда, а адекватната бизнес среда, посочи вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му, реформаторският заряд на програмата създава предпоставките за този успех. Дончев обаче подчерта, че „реформата не е чиновническо упражнение, нужно е лидерство, защото всяка реформа се развива не в контекст на подкрепа, а в контекст на съпротива“.
Първото заседание на Комитета за наблюдение на ОП „Добро управление” бе приветствано от г-н Аурелио Сесилио – началник на отдел „Румъния, България, Малта” в Главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на Европейската комисия. „Програмата ще има ключова роля в следващите години. Изграждането на администрация, ориентирана към гражданите, е инструментът за прилагане на важна част от политиките за прозрачност“, подчерта г-н Сесилио.
ОСП: Говори науката
Платени публикации
Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“
Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.
Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.
Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.
В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.
